Фьодор Достоевски - Престъпление и наказание

Расколников не отговори, той седеше бледен и неподвижен, като се вглеждаше в лицето на Порфирий с все същото напрежение.

„Урокът е добър — мислеше той, вледенявайки се, — това дори вече не е игра на котка и мишка, както беше вчера. А невъзможно е той просто безцелно да ми показва силата си и… да ми подсказва: прекалено умен е за това. Тук целта е друга, но каква? Не, глупости са това, брат, ти просто ме сплашваш и хитруваш! Нямаш доказателства и вчерашният човек не съществува! А ти просто искаш да ме объркаш, искаш да ме изнервиш преждевременно и в такова състояние да ме довършиш, само че лъжеш се, няма да успееш, няма да успееш! Но защо, защо до такава степен да ми се подсказва?… На болните ми нерви ли разчита!… Не, брат, лъжеш се, ще се провалиш, макар да си подготвил нещо… Добре, ще видим какво си подготвил.“

И той събра всичките си сили, приготвяйки се за страшната и неизвестна катастрофа. От време на време изпитваше желание да се нахвърли и веднага, на място, да удуши Порфирий. Още като влизаше тук, се страхуваше от тази злоба. Чувстваше, че устните му са пресъхнали, че сърцето му се блъска, че на устните му е засъхнала пяна. Но все пак реши да мълчи и засега да не казва нито дума. Разбра, че това е най-добрата тактика в неговото положение, защото не само че няма да се издаде, но, напротив, ще ядоса с мълчанието си врага и може би онзи дори ще се издаде пред него. Той поне се надяваше на това. — Не, аз виждам, че вие не вярвате, все мислите, че аз ви разправям невинни шегички — подзе Порфирий, като все повече и повече се развеселяваше и непрекъснато се кискаше от удоволствие, и започна пак да обикаля из стаята, — вие, разбира се, сте прав; сам Бог ми е дал такава външност, че събуждам у другите само смешни мисли: буфон 21 21 Шут (фр.) , но аз ето какво ще ви кажа и пак ще повторя, че вие, любезни Родион Романович, простете на мене стареца, сте още млад човек, така да се каже, в първа младост и затова цените най-високо от всичко човешкия ум като всички млади хора. Пъргавата острота на ума и отвлечените доводи на разума ви съблазняват. И то точно както предишния австрийски хофкригсрат 22 22 Съветник на императора по военните въпроси (нем.) например, тоест доколкото мога да съдя за военните събития: на книга и разгромиха Наполеон, и го плениха, и някак там, в кабинета си, всичко по най-остроумен начин пресметнаха и нагласиха, а пък всъщност генерал Мак взел, че се предал с цялата си армия, хе-хе-хе! Виждам, виждам, любезни Родион Романович, смеете ми се вие, че аз, такъв цивилен човек, все из военната история вземам примерчета. Но какво да се прави, слабост, обичам военното дело и така обичам да чета тези военни комюникета… наистина съм си сбъркал призванието. Трябваше да стана военен, вярно. Наполеон може би нямаше да стана, но майор щях да съм, хе-хе-хе! Да, та засега, скъпи мой, ще ви кажа най-подробно цялата истина относно това, частния случай тоест: действителността и характерът, уважаеми господине, са важно нещо и объркват, и още как, понякога и най-прозорливите пресмятания. Ей, чуйте стареца, сериозно ви говоря, Родион Романович (казвайки това, Порфирий Петрович, който едва ли имаше тридесет и пет години, наистина сякаш изведнъж целият се състари: дори гласът му се промени и той някак цял се преви), при това аз съм човек откровен… Откровен човек ли съм аз или не? Как мислите? Мисля, че съвсем: такива неща даром ви разказвам и дори награда не искам, хе-хе! Та продължавам: остроумието според мене е нещо великолепно, това е, така да се каже, венецът на природата и утеха в живота, и такива фокуси умее да ти поднесе, че къде може да се сети понякога някакъв си там нещастничък следовател, който при това е увлечен от собствената си фантазия, както става винаги, защото и той е човек! Но натурата помага на нещастния следовател, ето бедата! А увлечената в остроумието младеж, „която прекрачва всички препятствия“ (както по най-остроумен и хитър начин сте се изразили), и не помисля за това. Той, да речем, и ще излъже, тоест човекът, частният случай, incognito-то, и ще излъже отлично, по най-хитър начин; би казал човек, че вече може и да триумфира, и да се наслаждава на плодовете на своето остроумие, а той — хоп! — на най-интересното, на най-скандалното място вземе, че припадне. Вярно е, че е болен и в стаите понякога е задушно, но все пак! Все пак дал е повод да се помисли! Излъгал е чудесно, а с натурата си не е съумял да се съобрази. Ето къде е то, коварството! Друг път, увличайки се от живото си остроумие, започва да си играе с този, който го подозира, пребледнее сякаш нарочно, сякаш на шега, но прекалено естествено, прекалено много прилича на истина — и ето че пак даде повод за подозрение! И въпреки че отначало ще го измами, но през нощта онзи се сеща, ако не е глупав. Та на всяка крачка става така! Нещо повече: започва да предварва нещата, започва да се вре, където не го викат, започва непрекъснато да заговаря за това, за което, напротив, би трябвало да мълчи, разни алегории започва да подмята — хе-хе! — сам идва и започва да разпитва: защо, значи, толкова дълго време не ме арестувате? Хе-хе-хе, това и с най-остроумния човек може да се случи, с психолог и литератор! Огледало е натурата, огледало, най-прозрачно! Гледай в него и се любувай, това е то! Но вие защо така пребледняхте, Родион Романович, да не ви е задушно, да отворя ли прозорчето?