Фьодор Достоевски - Престъпление и наказание

— Господи! Но какво приказвате! Че за какво да ви разпитвам — разкудкудяка се изведнъж Порфирий Петрович, като веднага промени тона и израза си и в миг престана да се смее. — Но не се безпокойте, моля ви се — засуети се той, като ту пак тичаше из стаята, ту изведнъж започваше да увещава Расколников да седне, — има време, има време и всичко това са само глупости! Аз, напротив, толкова се радвам, че вие най-после дойдохте при нас… Аз като гостенин ви приемам. А за този проклет смях вие, любезни Родион Романович, простете! Родион Романович? Нали така, струва ми се, се казвате по баща?… Нервен човек, много ме разсмяхте с остротата на вашата забележка; понякога наистина се раздрусвам като гумен и половин час не ми мърда… Обичам да се смея. При моята пълнота даже се страхувам от удар. Но седнете, моля ви се… Моля ви, любезни, иначе ще помисля, че сте се разсърдили…

Расколников мълчеше, слушаше и наблюдаваше, все още гневно намръщен. Той впрочем седна, но без да оставя фуражката си.

— Аз, любезни Родион Романович, ще ви кажа нещо за себе си, така да се каже, за обяснение на характера ми — продължи, подтичвайки из стаята, Порфирий Петрович и, както преди, избягвайки сякаш да среща погледа на своя гост. — Аз, знаете ли, съм ерген човек, не се движа в отбрано общество и съм неизвестен, а при това съм свършен човек, прецъфтял и… и… и забелязвали ли сте, Родион Романович, че у нас, тоест у нас в Русия и най-вече в нашите петербургски кръгове, ако двама умни мъже, които още не се познават много добре, но тъй да се каже, се уважават взаимно, ето, както ние с вас сега, се съберат заедно, половин час просто не могат да намерят тема за разговор — чувстват се неловко един пред друг, седят и взаимно се смущават. Всички намират тема за разговор, дамите например… светските хора например, хората от висшето общество винаги имат тема за разговор, c’est de rigueur 20 20 Така е прието (фр.) , а средните хора като нас — всички са стеснителни и неразговорчиви… мислещите тоест.

И защо ли е така, любезни? Обществени интереси ли нямаме или сме прекалено честни и не желаем да се лъжем един друг, не зная! А? Как мислите? Че оставете си фуражката, сякаш се каните веднага да си тръгнете, просто ми е неудобно, като ви гледам… Аз, напротив, така се радвам…

Расколников остави фуражката си, но продължи да мълчи и сериозно, намръщено да се вслушва в празното и объркано бръщолевене на Порфирий. „Какво сега, наистина ли иска да отвлече вниманието ми с глупавото си бръщолевене?“

— Кафе не ви предлагам, мястото не е подходящо; но защо да не поседите пет минути с приятел, за развлечение — дърдореше непрестанно Порфирий. — И знаете ли, всички тези служебни задължения… вие, любезни, не се обиждайте, че аз все се разхождам напред-назад; извинете, любезни, много се страхувам да не ви обидя, но движението ми е просто необходимо. Постоянно седя и така се радвам, когато мога да походя пет минути… хемороиди… все се каня да се лекувам с гимнастика; там, казват, съветници, действителни съветници и даже тайни съветници с готовност скачали на въженце; какво нещо е науката в наше време… да… А що се отнася до тези наши задължения, разпитите и цялата тази формалистика… ето вие, любезни, благоволихте сега сам да споменете за разпитите… та, знаете ли, любезни Родион Романович, тези разпити понякога объркват самия разпитващ повече, отколкото разпитвания… Това вие, любезни, напълно справедливо и остроумно благоволихте да отбележите (Расколников не беше казал нищо подобно). Объркваш се! Наистина се объркваш! И все едно и също, все едно и също, като барабан! Ето предстои реформа и поне ще получим ново име, хе, хе, хе! А относно нашите юридически похвати — както остроумно благоволихте да се изразите — напълно съм съгласен с вас. Че кой, кажете, измежду всички подсъдими, дори измежду най-простите селяни, не знае, че него например отначало ще започнат да го приспиват със странични въпроси (според вашия сполучлив израз), а след това изведнъж ще го халосат по темето с тъпото на брадвата, хе, хе, хе, според сполучливото ви сравнение! Хе, хе, та вие, значи, наистина помислихте, че аз с квартирата съм искал да ви… хе, хе! Какъв ироничен човек сте вие! Хайде спирам! Ах, да, ето на, една думичка вика друга, една мисъл предизвиква друга — ето вие за формата също споменахте одеве, разбирате ли, относно разпита… Че какво значи по формалния ред! Формата, разбирате ли, в много случаи е празна работа. Понякога само си поприказваш приятелски и ползата е по-голяма, формата никога няма да избяга, позволете ми да ви успокоя в това отношение; и какво всъщност е формата, ще ви за питам. Не бива да се ограничава следователят на всяка крачка с формата. Работата на следователя — това е, така да се каже, един вид свободно изкуство или нещо от този род… хе, хе, хе!…