Фьодор Достоевски - Престъпление и наказание

Порфирий Петрович веднага се върна. Той изведнъж някак се развесели.

— След вчерашното у вас, брат, главата ми… И целият някак съм разглобен, — обърна се със съвсем друг тон, смеейки се, към Разумихин.

— Е, как, интересно ли беше? Нали вчера ви оставих в най-интересния момент. Кой победи?

— Никой, разбира се. Към вечните въпроси преминахме, в небесата витаехме.

— Представи си, Родя, докъде стигнаха вчера: съществува ли или не престъпление? Нали ти казах, че дявол знае какво започнаха да плещят!

— Какво чудно има? Обикновен социален въпрос — разсеяно отвърна Расколников.

— Въпросът не беше формулиран така — вметна Порфирий.

— Не съвсем така, вярно е — веднага се съгласи Разумихин, като бързаше и се горещеше, както винаги. — Виж какво, Родион: слушай и си кажи мнението. Аз искам. Те вече ме изкараха от кожата, но тебе чаках; аз и на тях им казвах за тебе, че ще дойдеш… Започна се от възгледа на социалистите. Познат възглед: престъплението е протест срещу ненормалността на социалния строй — и толкоз, и нищо повече, и никакви други причини не се допускат — толкоз!…

— Ето че излъга! — извика Порфирий Петровия. Той явно се оживяваше и непрекъснато се смееше, гледайки Разумихин, с което още повече го разпалваше.

— Н-нищо не се допуска! — с жар го прекъсна Разумихин. — Не лъжа!… Аз книжките им ще ти покажа: всичко обясняват с това, че „средата го тласнала“ — и нищо повече! Любимата им фраза! Оттук следва, че ако обществото се устрои нормално, всички престъпления веднага ще изчезнат, защото няма да има причини да се протестира и всички в един миг ще станат праведни. Природата не се взема предвид, природата се изгонва, няма природа! Според тях не човечеството, развило се по исторически, жив път докрай, само ще се превърне най-после в нормално общество, а обратното, социалната система, излизайки от нечия математическа глава, тутакси ще преустрои цялото човечество и в един миг ще го направи праведно и безгрешно, преди да се е извършил живият процес, без всякакъв исторически и жив път! И затова именно те така инстинктивно не обичат историята: „Само безобразия има в нея и глупости!“ — и всичко само с глупостта се обяснява! Затова така не обичат живия процес на живота: няма нужда от жива душа! Живата душа иска да живее, живата душа няма да се подчини на механиката, живата душа е подозрителна, живата душа е ретроградна! А това, макар и да намирисва на мъртвило, може от каучук да се направи — затова пък не е живо, затова пък няма воля, затова пък е робско, няма да се разбунтува! И излиза в резултат, че всичко се свежда само до начина, по който се зидат тухличките, и до разположението на коридорите и на стаите във фаланстера! Фаланстерът може вече и да е готов, но природата ви все още не е готова за фаланстера, тя иска живот, още не е завършила жизнения си процес, рано е да се погребва! С гола логика не можеш да отминеш природата! Логиката ще предугади три случая, а те са милион! Да се отреже целият милион и да се сведе всичко единствено до въпроса за удобствата! Най-лесното разрешение на задачата! Примамливо ясно и няма нужда да се мисли! Главното е, че няма нужда да се мисли! Цялата тайна на живота се събира на два печатни листа!

— Ама че се раздрънка, кречетало! Все трябва да го спираш, смееше се Порфирий. — Представете си — обърна се той към Расколников, — същото беше снощи, в една стая, на шест гласа, и на всичкото отгоре всички напоени предварително с пунш — можете ли да си представите? Не, брат, лъжеш се, „средата“ има голямо значение при престъплението; аз ще ти докажа това.

— Знам, че е голямо, но ти ми кажи: четиридесетгодишен изнасилва десетгодишно момиченце — да не би средата да го е подтикнала към това?

— Че защо, в строгия смисъл на думата именно средата — с удивителна важност отбеляза Порфирий, — престъплението с момиченцето до голяма степен даже може да се обясни със средата.

Разумихин едва не побесня.

— Искаш ли ей сега да ти докажа — зарева той, — че ти имаш бели мигли само защото Иван Велики е висок седемдесет и пет метра и ще ти го докажа ясно, точно, напредничаво и дори с либерален оттенък? Наемам се! Хайде, хващаш ли се на бас?

— Хващам се! Да чуем, моля ви се, как ще го докаже! — Той все се преструва, дяволът! — извика Разумихин, скочи и махна с ръка. — Струва ли си да говоря с тебе! Та той всичко това нарочно го прави, ти още не го познаващ, Родион! И вчера взе тяхната страна само за да обърка всички. И какво говори той вчера, Господи! А те му се зарадваха!… Та той по две седмици издържа така. Миналата година ни увери, кой знае защо, че ще става монах: два месеца все това говореше! Наскоро му хрумна да ни убеждава, че ще се жени, че вече всичко е готово за сватбата. Даже нови дрехи си уши. Ние вече започнахме да му честитим. Ни годеница, ни дявол: всичко било мираж!