Стефани Майер: Новолуние

Подигравката изчезна, но лицето му остана твърдо и сурово.

— Така е най-добре.

— Какво би трябвало да означава това? Искаш Чарли да ме удуши ли? Или просто искаш да получи инфаркт като Хари? Без значение колко си ми ядосан на мен, как можа да му причиниш това?

Джейкъб трепна и веждите му се свъсиха, но той не отговори.

— Не е искал да нарани никого — просто е искал да те накажат, за да не ти е позволено да прекарваш времето си с мен — промърмори Едуард, като обясни мислите, които Джейкъб не изговори.

Очите на Джейк проблеснаха с омраза, като изгледа свирепо Едуард отново.

— Оу, Джейк! — простенах. — Аз вече съм наказана! Защо си мислиш, че не отидох до Ла Пуш досега, за да ти сритам задника, задето не отвръщаш на обажданията ми?

Очите на Джейкъб се стрелнаха обратно към мен, объркани за пръв път.

— Затова ли? — попита той, след което стисна челюстта си, сякаш съжаляваше, че е казал нещо.

— Мислел си е, че аз не ти разрешавам, не Чарли — обясни Едуард отново.

— Престани с това — сряза го Джейкъб.

Едуард не отвърна.

Джейкъб потрепера веднъж, след което стисна толкова силно зъби, колкото бяха и юмруците му.

— Бела не преувеличаваше за твоите… способности — каза той през зъби. — Така че вероятно вече знаеш защо съм тук.

— Да — съгласи се Едуард с мек глас. — Но преди да започнеш, искам да ти кажа нещо.

Джейкъб изчака, като стискаше и разпускаше ръцете си, докато се опитваше да овладее вибрациите по тях.

— Благодаря ти — каза Едуард и гласът му пулсираше от дълбочината на искреността му. — Никога няма да мога да ти кажа колко съм ти признателен. Длъжник съм ти до края на… съществуването ми.

Джейкъб го изгледа безучастно, като треперенето му замръзна от изненада. Той си размени бърз поглед с мен, но аз бях също толкова озадачена.

— За това, че запази Бела жива — уточни Едуард, гласът му груб и пламенен. — Когато аз… не можех.

— Едуард… — започнах да казвам, но той вдигна една ръка, очите му върху Джейкъб.

Разбиране премина през лицето на Джейкъб преди суровата маска да се завърне.

— Не го направих заради теб.

— Знам. Но това не изтрива благодарността, която изпитвам. Помислих си, че трябва да знаеш. Ако някога има нещо по силите ми, което мога да направя за теб…

Джейкъб повдигна една черна вежда.

Едуард поклати глава.

— Това не е по силите ми.

— По чии, тогава? — изръмжа Джейкъб.

Едуард погледна надолу към мен.

— Нейните. Аз се уча бързо, Джейкъб Блек, и не повтарям една и съща грешка два пъти. Тук съм, докато тя не ми нареди да си тръгна.

Бях веднага погълната от златният му поглед. Не беше трудно да разбера, какво бях изпуснала в разговорът. Единственото нещо, което Джейкъб би искал от Едуард бе неговото отсъствие.

— Никога — прошепнах аз, все още загледана в очите на Едуард.

Джейкъб се престори, че повръща.

Неохотно откъснах очи от Едуард, за да се смръщя срещу Джейкъб.

— Има ли нещо друго, от което се нуждаеш, Джейкъб? Искаше да загазя — мисията изпълнена. Чарли вероятно ще ме прати във военно училище. Но това няма да ме задържи далеч от Едуард. Нищо не може да стори това. Какво още искаш?

Джейкъб държеше очите си върху Едуард.

— Просто трябва да напомня на твоите кръвопиещи приятели за някои ключови точки в договорът, на който са се съгласили. Именно този договор ме възпира да му разкъсам гърлото още сега.

— Не сме забравили — каза Едуард във същият момент, когато аз попитах: — Какви ключови точки?

Джейкъб все още гледаше гневно Едуард, но ми отговори.

— Договорът е доста специфичен. Ако някой от тях ухапе човек, мирът е нарушен. Да ухапе, не да убие — наблегна той. Накрая погледна към мен. Очите му бяха студени.

Отне ми само секунда, за да разбера разликата и лицето ми стана ледено като неговото.

— Не е твоя работа.

— Моя е, по дявол… — успя само да изплюе задавено той.

Не очаквах припрените ми думи да предизвикат такъв силен отговор. Въпреки предупрежденията, които бе дошъл да предаде, сигурно не е знаел. Сигурно е мислел, че предупреждението е просто предпазна мярка. Не е осъзнавал — или не е искал да вярва — че вече съм взела решението си. Че наистина възнамерявам да стана член на семейство Кълън.

Отговорът ми почти запрати Джейкъб в конвулсия. Той притисна юмруците си към слепоочията си, като затвори силно очи, като се опитваше да овладее спазмите. Лицето му стана болнаво зелено изпод червеникавата кожа.

— Джейк? Добре ли си? — попитах разтревожено аз.