Стефани Майер: Новолуние

— Задръж — каза Чарли, като светна лампите. Премигнах срещу внезапната светлина и внимателно задържах очите си далеч от килера. — Нека първо да поговорим за минутка.

Не успях да овладея гримасата си. Бях забравила да попитам Алис за добро извинение.

— Знаеш, че си загазила.

— Да, знам.

— Бях полудял през последните три дни тук. Прибирам се от погребението на Хари и теб те няма. Джейкъб можа само да ми каже, че си избягала с Алис Кълън и че му се е сторило, че си в беда. Не ми остави номер, не ми се обади. Не знаех къде си и кога и дали изобщо щеше да се върнеш. Имаш ли си на идея колко… колко… — Той не можа да довърши изречението си. Той си пое рязко въздух и продължи. — Можеш ли да ми дадеш поне една причина защо да не те пратя в Джаксънвил още сега?

Очите ми се присвиха. Значи щяхме да се заплашваме, така ли? Двама можеха да играят тази игра. Седнах, като дръпнах юрганът около себе си.

— Защото няма да отида.

— Почакай сега, млада госпожичке…

— Виж, тате, приемам напълно отговорността за действията си и имаш правото да ме накажеш за колкото дълго си искаш. Също така ще върша всички задачи в къщата и прането и чиниите, докато не решиш, че съм си научила урокът. И предполагам, че си в правото си да ме изриташ оттук също така — но това няма да ме накара да отида във Флорида.

Лицето му стана ярко червено. Той си пое няколко пъти дълбоко дъх преди да отвърне.

— Искаш ли да ми обясниш къде беше?

О, мамка му.

— Имаше… спешен случай.

Той повдигна вежди в очакване на брилянтното ми обяснение.

Издух бузите си с въздух, който изпуснах шумно.

— Не знам какво да ти кажа, тате. Беше най-вече недоразумение. Той каза, тя каза. Излезе извън контрол.

Той чакаше с недоверчиво изражение.

— Виждаш ли, Алис казала на Розали за това, че скочих от скалата… — Бъбрех обезумяло, за да накарам нещата да проработят, като се опитвах да се придържам възможно най-близо до истината, така че неспособността ми да лъжа убедително да не подкопае извинението ми, но преди да продължа, изражението на Чарли ми напомни, че той не знаеше нищо за скалата.

Голям прецак. Сякаш не се бях накиснала достатъчно вече.

— Предполагам, че не съм ти казвала за това — задавих се аз. — Нищо не е. Просто се мотаехме, плувахме с Джейк. Както и да е, Розали казала на Едуард и той се разстроил. Тя без да иска го е представила така, сякаш съм се опитвала да се самоубия или нещо такова. Той не отговаряше на телефонът си, така че Алис ме завлече в… Ел Ей, за да му обясня лично. — Свих рамене, като се надявах отчаяно, че няма да бъде толкова разсеян от това със скалата, че да пропусне брилянтното обяснение, което му предоставих.

Лицето на Чарли замръзна.

— Наистина ли се опитваше да се самоубиеш, Бела?

— Не, разбира се, че не. Просто се забавлявахме с Джейк. Гмуркане от скала. Децата от Ла Пуш го правят през цялото време. Както ти казах, нищо не е.

Лицето на Чарли се разгорещи — от замръзнало към горещо от ярост.

— Какво го интересува Едуард Кълън и без това? — излая той. — През цялото това време те бе оставил да се влачиш наоколо без да се обади…

Прекъснах го.

— Това е друго недоразумение.

Лицето му се бе зачервило.

— Значи се е върнал, така ли?

— Не съм сигурна какъв е точният план. Мисля, че всички се върнаха.

Той поклати глава, като вената на челото му пулсираше.

— Искам да стоиш далеч от него, Бела. Не му вярвам. Не е за теб. Няма да му позволя да те съсипе отново по същият начин.

— Добре — казах рязко.

Чарли се залюля на петите си.

— Оу. — Промълви той след секунда, като издиша шумно от изненада. — Мислех си, че ще упорстваш по този въпрос.

— Аз си упорствам. — Втренчих се право в очите му. — Имах предвид „Добре, ще се изнеса“.

Очите му се ококориха — лицето му стана мораво. Решителността ми се разколеба, когато започнах да се тревожа за здравето му. Не беше по-млад от Хари…

— Татко, не искам да се изнасям — казах аз с по-мек глас. — Обичам те. Знам, че се тревожиш, но трябва да ми се довериш за това. И трябва да оставиш намира Едуард, ако искаш да остана. Искаш ли да живея тук или не?

— Това не е честно, Бела. Знаеш, че искам да останеш.

— Тогава бъди мил с Едуард, защото той ще е там, където съм и аз — казах уверено. Убеждението на просветлението ми все още бе силно.

— Не и под моят покрив — изфуча Чарли.

Въздъхна тежко.

— Виж, няма да ти давам повече ултиматуми тази вечер — или предполагам, че сме сутрин. Просто си помисли за няколко дни, става ли? Но имай предвид, че Едуард и аз сме нещо като вързани един за друг.