Стефани Майер: Новолуние

Лицето ми се сгърчи в изражение, което беше нещо средно между огорчение и ужас.

— Ти каза всичко — напомни ми той.

— Да, но… ти ще използваш това време, за да откриеш друг начин за измъкване. Трябва да кова, докато желязото е горещо. Освен това е прекалено опасно да съм човек — поне за мен. Така че всичко, освен това.

Той се смръщи.

— Три години?

— Не!

— Нищо ли не означава за теб?

Замислих се колко много искам това. По-добре да запазя покерското си лице, реших аз, и да не му позволявам да разбере колко ужасно много искам това. Щеше да му даде повече опорни точки.

— Шест месеца?

Той извъртя очи.

— Не е достатъчно добро.

— Една година тогава — казах аз. — Това е лимитът ми.

— Поне ми дай две.

— Няма начин. Деветнайсет ще свърши работа. Но няма да се доближавам изобщо до двайсет. Ако ти ще си тийнейджър завинаги, тогава и аз ще бъда.

Той се замисли за минута.

— Добре. Забрави ограниченията. Ако искаш да бъда този, който ще го направи — тогава имам само едно условие.

— Условие? — Гласът ми стана безизразен. — Какво условие?

Очите му бяха предпазливи — заговори бавно.

— Първо се омъжи за мен.

Втренчих се в него, очакваща…

— Добре. Не схванах шегата?

Той въздъхна.

— Нараняваш егото ми, Бела. Току-що ти предложих брак, а ти си мислиш, че е шега.

— Едуард, моля те, бъди сериозен.

— Аз съм сто процента сериозен. — Той ме гледаше без следа от хумор в лицето си.

— О, хайде де — казах с истерична нотка в гласът си. — Аз съм само на осемнайсет.

— Е, а аз съм почти на сто и десет години. Време ми е да улегна.

Погледнах настрани, през тъмният прозорец, като се опитвах да овладея паниката, преди да ме е издала.

— Виж, сватбата не е толкова на високо в приоритетите ми, нали знаеш? Било е нещо като целувката на смъртта за Рене и Чарли.

— Интересен избор на думи.

— Знаеш какво имам предвид.

Той вдиша дълбоко.

— Моля те, не ми казвай, че се страхуваш от подобен ангажимент — гласът му бе невярващ и разбирах какво има предвид.

— Не е това — каза уклончиво аз. — Аз… страхувам се от Рене. Тя има доста силно мнение за това да се омъжиш преди да си навършил трийсет.

— Защото предпочита да станеш една от вечните прокълнати, отколкото да се омъжиш. — Той се засмя мрачно.

— Само си мислиш, че се шегуваш.

— Бела, ако сравниш нивото на посвещаване между един брачен съюз срещу това да предложиш душата си в размяна на цяла вечност като вампир… — Той поклати глава. — Ако не си достатъчно смела, за да се омъжиш за мен, тогава…

— Е — прекъснах го аз. — Ами ако съм? Ако ти кажа да ме заведеш във Вегас още сега? Ще бъда ли вампир до три дни?

Той се усмихна, като зъбите му проблеснаха в тъмното.

— Разбира се — каза той, като се отзова на блъфът ми. — Ще взема колата си.

— По дяволите — промърморих аз. — Ще ти дам осемнайсет месеца.

— Няма начин — каза той, ухилен до уши. — Харесва ми това условие.

— Добре. Ще накарам Карлайл да го направи, когато завърша.

— Щом искаш това. — Той сви рамене и усмивката му стана абсолютно ангелска.

— Невъзможен си — простенах аз. — Чудовище.

Той се изкиска.

— Затова ли няма да се омъжиш за мен?

Простенах отново.

Той се надвеси над мен — тъмните му като нощта очи се разтопиха и разпалиха и разбиха концентрацията ми. — Моля те, Бела? — прошепна той.

За момент забравих как се диша. Когато се възстанових, поклатих бързо глава, като се опитвах да прочистя внезапно замъгленият си мозък.

— Това щеше ли да протече по-добре, ако бях имал време да ти дам пръстен?

— Не! Никакви пръстени! — почти извиках аз.

— Сега го направи — прошепна той.

— О-па.

— Чарли се събужда — по-добре да си тръгвам — каза примирено Едуард.

Сърцето ми спря да бие.

Той измери изражението ми за секунда.

— Ще бъде ли глупаво да се скрия в килерът ти тогава?

— Не — прошепнах нетърпеливо. — Остани. Моля те.

Едуард се усмихна и изчезна.

Кипях в тъмнината, докато очаквах Чарли да ме провери. Едуард знаеше точно какво правеше и бях готова да се обзаложа, че всички обидни изненади бяха част от замисълът. Разбира се, все още имах възможността за Карлайл, но сега, когато знаех, че има вероятност Едуард да ме промени сам, я исках ужасно силно. Беше такъв измамник.

Вратата ми се отвори.

— Добро утро, тате.

— О, здрасти, Бела. — Той звучеше засрамен, че са го хванали. — Не знаех, че си будна.

— Аха. Просто те чаках да се събудиш, за да си взема душ. — Започнах да ставам.