Дорийн Малек - Пантерата и перлата

— Вие ли сте собственикът? — попита той. Мъжът кимна.

— Търся една американка, която може да се е отбивала при вас — заяви Калид. — Висока, русокоса, със светла кожа и сини очи. Виждали ли сте такава жена?

Собственикът само го измери с поглед и продължи да бърше плота на бара. Калид въздъхна примирено и извади от портфейла си банкнота с лика на кралица Виктория. Мъжът се обърна към една жена, която мина покрай Калид, като носеше две чаши ейл.

— Какво има?

— Този джентълмен иска да говори с теб — каза собственикът и изчезна зад една подвижна врата.

Етел изтри влажните си ръце в престилката. Измери с поглед непознатия — висок, строен, с мургава кожа, разкошна черна коса и пронизващи тъмнокафяви очи. Пристъпи крачка напред, след това се спря.

— Какво мога да направя за теб? — попита предпазливо тя.

— Търся една американка, която може да е спирала тук — започна Калид. Тъкмо понечи да извади още една банкнота от портфейла си, когато Етел го сряза:

— Прибери си парите!

Калид я погледна изненадан.

— Защо искаш да я видиш? — попита жената.

— Тя ми е годеница. Или по-скоро, беше.

— Тогава защо не е с теб?

— Това е дълга история.

— Сигурно.

— Скарахме се и тя ме напусна. Тръгнах след нея, за да си я върна.

Етел го измери с леден поглед. Калид прокара пръсти през косата си.

— Вижте какво, госпожо, изминах дълъг път и съм изморен. За мен е от изключително значение да намеря младата дама, но ако не желаете да ми помогнете, просто ми кажете. Нямам време за губене.

— Я по-спокойно, господинчо, ще ти помогна, разбира се. Исках само да се уверя, че няма да причините повече неприятности на Сара.

Калид светкавично сграбчи ръката й.

— Познавате Сара?

— Тя беше тук.

— Къде е сега? — настоя Калид, като се огледа неспокойно наоколо.

— Бъди спокоен, не се крие в килера — отвърна сухо Етел.

— Кажи ми!

— Спри да крещиш, иначе току-виж се появила Алби и ще ти даде да разбереш! — сряза го Етел.

Калид я пусна.

— Така е по-добре. — Етел потърка мястото, където я бе стиснал.

— Ти наистина ли си крал или нещо такова?

— Или нещо такова.

— Е, това няма кой знае какво значение тук.

— Разбирам.

— Ако искаш да ти кажа нещо за Сара, ще трябва да се отнасяш с мен с уважение — заяви Етел, като кръстоса ръце пред гърди, наслаждавайки се на моментната си власт.

Отначало Калид я погледна недоумяващо, след това хвърли в смут всички посетители на „Скачащия елен“, като се отпусна на едно коляно и сведе глава.

— Моля те, кажи ми къде е Сара — помоли тихо той.

— Ей, какво става там, Етел? — провикна се Алби, която бе влязла от задното помещение и гледаше Калид така, като че ли младият мъж си бе изгубил ума.

— Хайде, стани, синко, стани. — Етел се почувства страшно неудобно. Не бе очаквала той да реагира така.

Калид се изправи, без да я изпуска от поглед. Тя въздъхна и се предаде.

— Сара отиде да види леля си в Джилион Стрейт.

— Къде е това? — извика Калид през рамо, тъй като вече се бе отправил към вратата.

— На около миля-две оттук. Може да попиташ всекиго.

— Къде мога да наема кон?

— Малко по-надолу има конюшня. Там работи синът ми Хенри. Той сигурно е откарал твоята дама до мисис Хептън. Попитай за него.

Калид се обърна бързо, втурна се обратно към Етел, сграбчи я в прегръдките си и залепи на устните й звучна целувка. Когато я пусна, тя се олюля. Беше зашеметена от изненада.

— Благодаря, благодаря. Никога няма да те забравя. Как беше името — Хептън?

— Точно така.

Калид направо излетя през вратата, като остави всички в странноприемницата да зяпат изумени след него.

— Кой, по дяволите, беше този? — осведоми се Алби.

— Просто влюбен младеж — отвърна Етел, като докосна леко устните си.

Емили топлеше вода, за да измие съдовете от закуската, когато котката й се стрелна от кухнята в гостната. Емили попи с ръкав очите си и отиде да види кой идваше към къщата. След като Сара си тръгна, тя често избухваше в плач, затова много не й се искаше да посреща други посетители. Но когато отвори вратата, пред нея застана най-красивият и екзотичен мъж, когото бе виждала някога.

— С какво мога да ви помогна? — попита тя, като се чудеше дали не се е сдобила с нови съседи от Индия или от Изтока.

— Търся Сара Уулкът — заяви направо непознатият.

— Аз… аз съм леля й — отвърна изненадана Емили.

— Мога ли да говоря с нея?

— Тя не е тук. Тръгна преди около час, за да се върне в Америка.