Дорийн Малек - Пантерата и перлата

Погледна часовника на камината и се намръщи. Влакът, с който пътуваше Сара, трябваше да е пристигнал преди час, а хотелът се намираше съвсем близо до гарата. Беше помолил портиера да го уведоми, когато пристигне тя, но досега не бе получил никакво съобщение.

Калид излезе от апартамента и се отправи към асансьора. Огромният полилей, който осветяваше фоайето пред апартамента, изчезна, когато асансьорът пое надолу.

Калид се приближи до рецепцията и се огледа наоколо, докато чакаше служителят да се появи. В задната част на фоайето се виждаше масивно стълбище с парапет от орехово дърво. Дебелият червен килим и лампите „Тифани“ допълваха луксозната обстановка.

Калид удари с длан по звънеца. От една странична врата се появи служителят.

— С какво мога да ви помогна, господине? — попита той на френски с меко изразен марсилски акцент.

— Чакам госпожица Уулкът, която вече трябваше да е пристигнала. Можете ли да проверите? — заговори Калид на френски.

— Разбира се — отвърна служителят и отвори голямата книга за посетители, след това прехвърли купчина телеграми, които се намираха от другата му страна. — Ето!

— Какво е това?

— Мис Уулкът отмени резервацията си. Няма да пристигне днес.

— Какво искате да кажете? Вчера сутринта сам проверих и дежурният служител ми каза, че госпожицата трябва да е тук днес следобед!

— Сигурен съм, че за вчера информацията е била съвсем вярна, господине. Телеграмата получихме тази сутрин.

— Не знаете ли подробности?

— Страхувам се, че не.

Калид се извърна и хукна през фоайето навън.

— Мога ли да направя нещо друго за вас? — извика след него служителят на рецепцията.

Калид не му обърна внимание и излетя през вратата. Служителят изсумтя и затвори книгата. Чужденци! Какво ли не може да очаква човек от тях?

Калид стигна тичешком до преграденото с желязна решетка билетно гише на гарата „Свети Лазар“ и се обърна към продавача на изискан френски.

— Искам да получа сведения за една жена, пристигнала преди два часа с „Ориент Експрес“ от Константинопол.

— Съжалявам, господине, не даваме информация в коя посока пътуват пътниците ни.

Калид извади от джоба на жилетката си банкнота от двеста франка и я размаха пред носа на служителя. Последният я огледа преценяващо.

— Ще трябва да говорите с началник-гарата. Офисът му се намира зад онази арка.

Калид се затича в указаната му посока, като профучаваше покрай мъже и жени, облечени по последна европейска мода, покрай момчета, в кадифени якета и с меки шапки, покрай продавачи на фъстъци и сладолед и униформени носачи, които, изглежда, бяха навсякъде. Дочуваше далечния грохот и свистенето на пристигащ влак. Накрая стигна до офиса, почука на стъклената врата, на която беше написано Maitre d’gare, след което я отвори рязко. Началник-гарата тъкмо се бе заел с обяда си и при нахълтването на Калид вдигна стреснато поглед от хляба и сардините.

— Трябва ми спешно информация за пътничка, която е пристигнала днес с „Ориент Експрес“ — заяви властно Калид. — Продавачът на билети каза, че вие може да ми помогнете.

Началник-гарата остави чашата с бургундско и понечи да заговори. В същото време Калид извади банкнота от петстотин франка и я размаха пред него. Изражението на човека веднага се промени.

— Какво по-точно искате да знаете? — попита той, като пооправи смутено униформата си.

Калид обясни накратко всичко и началник-гарата извади книгата с имената на пасажерите и посоката, в която се бяха отправили. Пръстът му се плъзна по една колона с имена и след малко служителят доволно кимна.

— Да, господине. Както сам казахте, дамата трябва да е пристигнала преди няколко часа. Най-малкото билетът е бил резервиран на нейно име и е бил използван.

— Но тя изобщо не пристигна в хотела!

Началник-гарата само сви рамене.

— Можете ли да ми кажете в кой вагон е била и кои портиери са й взели багажа?

— Анри Дукло и Пиер Монтан.

— Повикайте ги тук. Ако е наела файтон или е отишла в друг хотел, може би е помолила някой от тях да й помогне.

Началник-гарата примирено въздъхна. Калид извади още петстотин франка.

— Дукло е в другата смяна. Ако искате да се срещнете с него, ще трябва да го почакате.

Калид кимна.

— Но Монтан мога да повикам още сега.

Калид отново кимна.

Началник-гарата излезе, а Калид започна да крачи неспокойно из малкото помещение, без изобщо да обръща внимание на окачените по стените разписания на влаковете и на нетърпимата миризма на чесън и сардини, която се носеше от недовършения обяд на чиновника.