Дорийн Малек - Пантерата и перлата

Тя вдигна поглед от книгата, а очите й се стрелнаха към вратата на всекидневната.

— Не — добави тихо Джеймс, — не е той.

Той отстъпи встрани, а зад него се появи Роксалена, която грейна в усмивка щом видя Сара.

— Моята приятелка американка! — извика театрално тя и се хвърли в прегръдките й.

Сара се изправи и просълзена прегърна принцесата. Напоследък плачеше за щяло и нещяло, може би това се дължеше на състоянието й. Джеймс се поклони леко.

— Останете колкото желаете, Ваше Величество. Дами, моля да ме извините. — Той излезе и затвори вратата след себе си.

— Братовчед ти си мисли, че и аз съм величество — усмихна се Роксалена и махна фереджето си.

Носеше небесносини копринени шалвари, сапфирено-синя блуза и колан, избродиран с перли и злато. На главата й кокетно бе кацнала синя кадифена шапчица, обсипана с перли. Сара също се засмя.

— Толкова е хубаво да те видя отново! Как се измъкна от Топкапъ?

— Казах на баща ми, че ще отида на пазара при „Света София“ — отвърна Роксалена, като сгъна фереджето си и го постави на стола.

— И?

— И той изпрати Осман да ме придружава. — Роксалена намигна заговорнически.

— А къде е Осман? — усмихна се Сара.

— Долу на улицата, при колата.

Сара хвана Роксалена за ръката и я поведе към малкото канапе до прозореца.

— Как разбра, че съм тук?

— Турхан ага разказал на Осман какво се случило на сватбата ти — отвърна принцесата. — Нищо не разбирам, Сара. Отначало отчаяно се опитваш да избягаш от Калид, а после решаваш да се омъжиш за него!

— Права си, така е. Дълга история.

— Получи ли бележката ми, която ти изпратих чрез продавачката?

— Да, получих я. Можеш да си представиш колко много означаваше за мен да знам, че се опитваш да се свържеш с братовчед ми. Това ми даваше надежда.

— И така, как се съгласи да се омъжиш за Калид? Всъщност, ти изобщо съгласи ли се или той те принуди?

— Не, той не ме е принуждавал. Обичам го, Роксалена.

Върху лицето на принцесата плъзна многозначителна усмивка.

— Знаех си. Казах на Осман, че си се влюбила в пашата. Разбрах го, когато научих, че е тръгнал сам да те спасява от бедуините. Предполагах, че това ще се случи. Малко жени могат да устоят на неговия чар.

— Е, сега правя точно това. Устоявам му. Затова съм тук.

— Какво стана?

Сара накратко предаде събитията, които се бяха случили, след като се видяха за последен път с принцесата. Роксалена слушаше съсредоточено, като задаваше от време на време по някой въпрос.

— И не си получила никаква вест от него, откакто си напуснала двореца? — попита накрая тя.

Сара само поклати глава.

— А надяваше ли се?

— Не знам.

— Ако това ще ти помогне, ще ти кажа, че той е наредил един човек постоянно да наблюдава тази къща.

Сара я погледна смаяно.

— Какво?

— Турхан ага казал на Осман — потвърди Роксалена.

— Искаш да кажеш, че той ме следи?

— Да.

— Но какво си мисли Калид, че се готвя да правя?

— Може би, че ще си тръгнеш по-рано, отколкото предполага. Че няма да може да те спре — предположи Роксалена. — Знам и нещо друго. Калид наредил на Турхан да подкупи продавача на билети на гарата и когато братовчед ти Джеймс отиде да ти купи билет, да му каже, че няма свободни места поне още един месец.

— Какво?

— Но това не е истина. Искам да кажа, има места. Калид се опитва да те задържи тук.

— И успя — отвърна тихо Сара.

— Наистина ли си мислиш, че може просто да се върнеш в Съединените щати и да го забравиш? — попита Роксалена.

— Никога не бих могла да го забравя.

— Но въпреки това възнамеряваш да се върнеш вкъщи. Защо не останеш тук, при братовчед си?

— Не мога, Роксалена. Бременна съм.

Очите на Роксалена се разшириха.

— И Калид не знае? — прошепна тя.

— Не. Самата аз не знаех допреди няколко дни.

— Ако знае, че носиш детето му, никога няма да те пусне да си отидеш.

— Точно затова не трябва да узнае. Ако иска да ме последва, за да ме убеди да се върна при него, нека това да бъде заради мен, а не заради наследника си.

— Значи се надяваш, че той ще тръгне след теб? — Роксалена нетърпеливо се приведе към приятелката си.

Сара захапа неуверено долната си устна.

— Никога не съм си представяла, че един мъж може да ми липсва толкова много, Роксалена. Когато разбрах за опитите на братовчед ми да ме открие, реагирах твърде прибързано, но мисълта да изживея остатъка от живота си без Калид е направо непоносима.

— Тогава защо сама не се върнеш при него?