Дорийн Малек - Пантерата и перлата

— Но ти току-що каза, че не можеш да бъдеш с нея всеки миг. Вече знаеш, че тя не е жена, която ще чака в хамама и ще сплита косата си, докато ти решиш да я повикаш. Позволи й да се занимава с нещо. Позволи й да ти помага. Винаги съм смятала, че си интелигентен мъж, Калид! Не би трябвало аз да ти казвам тези неща, а сам да се досетиш!

— Мислех само за това, което исках аз. Никоя друга жена не се нуждае от убеждаване, че аз съм най-доброто за нея.

— И никоя от тях не задържа интереса ти повече от трийсет секунди.

Калид се усмихна едва-едва и отклони поглед.

— Какво има?

— Майка ми винаги е била предизвикателство за баща ми и както изглежда, историята се повтаря.

— В много отношения ти приличаш на баща си, Калид. Той също не харесваше лесните завоевания.

Калид се наведе и я целуна по бузата. Баба му го погледна изненадана. Обикновено бе по-сдържан.

— Сега си върви и ме остави да помисля.

Тя покорно се изправи.

— Бабо? Благодаря ти — добави той.

Козем се усмихна вътрешно и се оттегли.

Сара разбра, че е бременна, три седмици след като напусна Двореца на орхидеята. Месечното й неразположение не дойде, но първоначално тя го отдаде на напрежението от последвалите събития. Сега обаче гърдите й бяха напрегнати и й се повдигаше само от мисълта за храна. Не можеше повече да пренебрегва този факт, особено когато се опита да закопчее полата над блузата си и не успя.

Сара се отпусна тежко на леглото в стаята за гости на Джеймс. Осъзнаваше, че с това бебе щеше да й е много трудно като неомъжена жена, но ликуваше.

Бебето на Калид! Тя носеше детето му! Сигурно се бе случило, когато се любиха за пръв път. А сега тя се връщаше във Викторианския Бостън с незаконно дете в утробата, дете на чуждестранен владетел, голямата любов на живота й, когото тя никога повече нямаше да види.

Но въпреки това беше щастлива, много щастлива. Вероятно щеше да се наложи да живее в старата къща на баща си сама с детето си, но тя се чувстваше окрилена от надежда.

Реши да каже на Джеймс и Беатрис веднага.

На следващата вечер, по време на вечерята, Сара изчака да сервират десерта и след това се реши да съобщи новината.

— Има нещо, което мисля, че трябва да знаете. Джеймс и Беатрис я погледнаха с очакване.

— Бременна съм.

Джеймс затвори очи, а Беа така и не сложи в уста парчето лимонов сладкиш, което бе набола на вилицата си. При други обстоятелства Сара щеше да избухне в смях при смаяните им физиономии.

— Точно от това се страхувах — промълви Джеймс.

Когато Беа си възвърна дар слово, успя само да прошепне:

— Какво смяташ да правиш?

— Ще го родя.

— В Бостън? — изпищя Беа.

— Така изглежда.

— Сара, това е направо самоубийство. Никога няма да си намериш друга работа. Моралът ти ще бъде поставен под въпрос, а училищното настоятелство никога няма да ти позволи да припариш до деца.

— В такъв случай ще се занимавам с нещо друго.

— Какво например? — осведоми се Джеймс.

— Не знам. Ще стана перачка или ще давам стаи под наем. Къщата на татко сега е моя. Има няколко излишни спални. А и татко ми остави доста пари. Няма да гладувам.

— Ами детето? — попита Беа.

— Какво за него?

— Скъпа, детето ще бъде отхвърлено от обществото.

— Защо? Защото е незаконно?

— Не само заради това. Няма ли то да бъде… с тъмна кожа?

— Беа! — извика предупредително Джеймс.

— Няма нищо, Джеймс. Убедена съм, че много пъти ще ми се наложи да го чувам. Да, Беа, детето може да е мургаво, както предположи ти, а може и да прилича на мен. Разбира се, отсега е невъзможно да се каже. Предпочитам то да изглежда като Калид, който е най-красивият мъж, когото някога съм срещала.

Беа замълча и заби поглед в чинията пред себе си. Джеймс се изправи, приближи се до Сара и я целуна.

— Толкова си смела, Сара. Възхищавам се на куража ти. Ще ми кажеш, ако мога да ти помогна с нещо, нали?

Сара кимна, а очите й се напълниха със сълзи при окуражителните думи на братовчед й. Джеймс излезе от стаята.

— Сара, не исках да кажа… — започна Беа.

— Знам какво искаше да кажеш, Беа, и те разбирам. Не се тревожи.

Беа рязко стана от стола и тичешком последва съпруга си. Сара отмести празната си чиния и отпи от кафето.

Разбираше, че у дома, в Бостън, всички ще реагират като Беа, трябваше да свиква. Странното бе, че не се страхуваше.

Детето на Калид заслужаваше всяка жертва от нейна страна.

— Имаш посетител, Сара — извика Джеймс.