Стефан Маларме - Автобиография

Орфическото тълкуване на Земята е единственият дълг на поета и литературна работа в най-висша степен: защото самият ритъм на книгата, в случая безличен и пулсиращ дори в номерирането на страниците й, се съизмерва с уравненията на бляна или Одата. Ето, драги приятелю, признанието за порока ми, разголен, който хиляди пъти съм отхвърлял с уморен и болен дух, но съм в негов плен и може би ще успея не да напиша тази творба в нейната цялост (за това трябва да съм не знам кой), а да дам един неин завършен фрагмент, да покажа чрез един къс блясъка на славната й истинност, посочвайки всичко останало, за което един живот не е достатъчен. Чрез завършени части да докажа, че тази книга съществува и че съм познал онова, което не бих могъл да завърша.

Тогава няма нищо по-просто от това, че не съм бързал да събера безбройните известни отломки, които от време на време са ми спечелвали благосклонността на завладяващи и превъзходни умове, вие на първо място! Всичко това имаше за мен само временна стойност, за да укрепне ръката ми; и колкото и успешна да е била понякога някоя от [липсва дума], за всички тях те могат най-много да влязат в един албум, но не и в една книга. Все пак възможно е издателят Вание да ми измъкне тези късчета, но аз само ще ги залепя върху страниците, както се прави колекция от старовремски и скъпи мостри плат. С укорителната дума Албум в заглавието, Албум от стихове и проза , не знам; и ще съдържа много поредици, ще може дори да нараства безкрайно (редом със собствената ми работа, която смятам да бъде анонимна, защото Текстът в нея ще говори сам за себе си, без авторов глас).

Тези стихове, тези поеми в проза, освен в литературните списания могат да се намерят или да не се намерят в луксозни издания, изчерпани като Ватек , Гарванът , Фавнът .

В моменти на затруднения или за да купя разорителни лодки, е трябвало да пиша по поръчка ( Антични богове , Английски думи ), това е всичко и за него е по-редно да не се говори. Но освен тях отстъпките пред нуждите, както и пред удоволствията не са били чести. Да, в един момент все пак, отчаян от деспотичната книга, изоставена от мен самия след няколко прочетени тук-там статии, се опитах да списвам сам всичко — тоалети, бижута, мебели, дори статии за театър и менюта — един вестник Последна мода , чиито девет-десет излезли броя ме карат дълго да се замислям, когато ги отърсвам от праха им.

По начало смятам днешното време като междуцарствие за поета, който няма защо да се намесва: то е изостанало и кипи за нещо ново и на поета не му остава нищо друго, освен да работи тайно за по-сетнешното време или за всякога и от време на време да изпраща на живите визитната си картичка — стихотворения, сонети, за да не бъде бит с камъни от тях, ако го подозрат, че разбира неосъществеността им. Самотата по необходимост е спътница на този вид поведение и освен пътя ми от къщи (сега улица дьо Рон), до различните места, в които плащах данъка върху моите минути, лицеите Кондорсе и Жансон дьо Саи, на края колежа Ролен, аз малко ходя по работа и пред всичко предпочитам живота сред няколко стари и скъпи за мен мебели, в защитен от близките апартамент и лист хартия, често бял. Голямо приятелство ме свързва с Вилие, с Менде 5 5 Френски поет, драматург и романист, основател на сп. Ревю фантезис , около което се групира парнасистката школа (1841–1909) — Б. пр. и в продължение на десет години всеки ден виждах скъпия ми Мане, чието отсъствие днес ми се струва невероятно! Вашите Прокълнати поети , драги Верлен, наопаки на Юисманс 6 6 Френски писател натуралист и мистик (1848–1907). — Б. пр. , станаха причина младите поети, които ни обичат (освен малармистите), да се заинтересуват от моите вторници, дълго непосещавани, и някои си въобразиха, че се опитвам да влияя, а ставаше въпрос за обикновени срещи. Много пречистен, аз стъпих десет години по-рано на земята, която сродни млади умове обхождат днес.

Това е целият ми живот, освободен от анекдотичното, обратно на онова, което от много време повтарят големите вестници, в които винаги съм минавал за доста странен. Прехвърлям спомените си и не виждам нищо друго, освен всекидневните грижи и радости, семейните скърби. Отделни появявания навсякъде, където се поставя балет, където свири орган — двете мои страстни увлечения в изкуството, почти противоположни, но чийто смисъл ще стане ясен, и това е всичко. Щях да забравя бягствата си край Сена и в гората Фонтенбло, щом ме притеснеше умствена преумора, в едно неизменно място от години насам. Там се виждам съвсем различен, влюбен единствено в речното плаване. Почитам реката, в чиито води цели дни потъват, без да ни оставят усещането, че сме ги загубили, или следа от угризение. Там съм обикновен любител в махагонов скиф, но яростно полетял, горд с флотилията си.

Читать дальше