Песен за Роланд

Денят бе светъл, слънцето — пламтящо,
войските са красиви — брой те нямат.
В най-предната редица боят пламва.
Граф Гинеман и граф Рабел безстрашно
юзди отпускат и пришпорват нямо
конете си. И франките тогава
ведно с тях удрят с копията здраво. Аой.

Смел рицар беше граф Рабел, със шпори
от чисто злато той подкара коня,
Торлея — цар персийски — да догони.
Не му попречи нито щит, ни броня —
със златно копие го той прободе,
край малки храсти мъртъв го събори,
„Помагай, боже! — франките говорят. —
Крал Карл е прав! След него сме! Да води!“ Аой.

И Гинеман — на царя леутицки
щита изписан със цветя пробива;
и ризницата му разкъсва живо,
та знаме цяло в тялото му впива.
Да плаче, който ще — той го убива.
Французите при тоя удар викат:
„Барони, бийте! Да не спира никой!
Че Карл е прав срещу туй племе диво!
Дари ни бог с присъда справедлива!“ Аой.

Но Малпрамис на коня си — цял бял,
в тълпата франки бе се озовал.
На две страни той удряше в захлас,
един след друг събаряше без глас.
Високо се провикна Балигант:
„Барони, дълго съм ви хранил аз.
Синът ми, вижте, търси краля Карл,
бароните му предизвиква сам:
Не ще намеря по-добър васал.
Вий с копия му помогнете там!“
При тези думи литват те без страх
и удрят силно — почва бой голям.
И все по-тежък, боят завилня.
По-лют не знам и в древни времена. Аой.

Войски големи — смели са бойците.
И полковете горди в бой налитат.
Неверниците удрят, боже, силно!
Строшени копия валят обилно.
Тук — щит пробит! Нагръдник — там разнищен!
Въргалят се и няма здраво нищо!
А вред се вижда, гдето да вървите,
как нежни и зелени са тревите!
Емирът вика вярната си свита:
„Барони, християните избийте!“
И битката е тежка, упорита.
До днес не знам такава друга битка.
Чак до нощта ще трае без почивка. Аой.

Емирът хората си призовава:
„Неверни, бийте — вий сте тук за слава!
Аз ще ви дам жени красиви, знатни
и почести, земи най-благодатни.“
„Така ще сторим!“ — те му отговарят.
От удари те копия строшават.
Сто хиляди изтеглят меч тогава.
По-тежък бой, по-страшна сеч настава,
Тоз, който е сред тях, какво е бой узнава. Аой.

Карл викна своите французи смели.
„Обичам ви, барони мои верни.
Веднъж ли в битки плячка сте отнели,
царе сразили и царства завзели!
Длъжник съм ви — богато наградени
ще бъдете с имоти и земи безмерни!
Но вий за своите братя и за синовете,
във Ронцесвал убити — отмъстете!
Помнете: в боя правото е с мене!“
И викат те: „Да, кралят вярно рече!“
И двайсет хиляди край него вече,
в едничък глас, за вярност дават клетва:
ни смърт, ни мъки няма да ги стреснат,
а в боя всички копия ще блеснат!
И почват смели удари със меча.
Чудесен бой е и жестока сеч е. Аой.

Но Малпрамис в разгара обикаля
и много франки от конете сваля.
Херцогът Нейм го проследи със ярост,
нападна го, към него милост няма!
Обвивката на щита му разпаря
и бронята му той до край разрязва:
набучи в тялото му жълто знаме
и сред стотици мъртви го събаря!

Цар Канабеус — на Балигант бе брат,
пришпори кон, примъкна се отзад,
изтегли меч със топка от кристал,
удари Нейм по шлема заблестял.
Едната половина отлетя.
На пет места отрязал бе връвта.
Качулката не струва и петак:
подложката разсякъл е така,
че къс от нея валя се в праха.
От тоя удар Нейм се разлюля —
не падна — бог защита бе му дал.
Врата на коня стисна занемял.
Да бе неверникът повторил пак,
там би загинал знатният васал.
Но да помогне приближи се Карл. Аой.

Херцогът Нейм е във беда голяма.
Езичникът е там и време няма.
„Негоднико, смърт тука ще те свари!“ —
извика Карл и силно го удари:
върху гърдите му той щита смаза,
през бронята му гърлото разряза.
Събори го — седлото се опразни.

Бе Карл Велики много наскърбен,
че Нейм видя пред себе си ранен —
в зелената трева кръвта тече.
Пристъпи Карл, какво да му рече:
„Любезни Нейм, препускайте до мен.
Разбойникът, ранил ви, е сразен,
от копието ми е повален!“
Нейм каза: „Сире, вам съм задължен.
Ще вляза в боя пак — не съм сломен!“
От обич те не се делят цял ден.
С тях двайсет хиляди във боен ред
секат врага, придвижват се напред.