CСХХХIV
И още десет полка подреди емира.
Малпрозки 119 119 Малпрозе — неизвестна страна.
великани в първи сбира.
Унгарци 120 120 Макар и покръстени в 997–1038 г., унгарците попадат в числото на езичниците, защото унищожавали кръстоносците при тяхното преминаване през Унгария.
— в друг; и хуни — в трети взима;
в четвъртия — бойците от Балдизе 121 121 Измислено или неизвестно за нас име във войската на емира.
,
от Вал Пенузе 122 122 Измислено или неизвестно за нас име във войската на емира.
— в пети. В шести влизат
марузи 123 123 Измислено или неизвестно за нас име във войската на емира.
; в седми — леи: 124 124 Леи — финско племе в Мала Азия (?).
сарацини
и астримони 125 125 Астримони — стримонско племе в Мала Азия (?)
; в осми — от аргойлско 126 126 Аргойлци — навярно от град Ергели в Мала Азия (?).
жило.
В девети полк кларбонци 127 127 Измислено или неизвестно за нас име във войската на емира.
той групира.
На фрондците 128 128 Измислено или неизвестно за нас име във войската на емира.
брадатото котило
в десети. — Бог съвсем не ги обича.
В „Легендите“ са полковете трийсет.
Тръбят тръби — те са голяма сила.
Бойците на коне за бой се вричат. Аой.
CСХХХV
Емирът вожд е на безброй народи.
Отпред нарежда „драконът“ да води,
и знамето на Терваган, и образ
на Мохамед и Аполон да носят.
Край него десет хананейци конни.
Те яхат и нареждат монотонно:
„От боговете, който милост проси,
смирен да служи и да им се моли.“
Неверните стоят с глави надолу,
а шлемовете бляскат, искри ронят.
Подвикват франките: „Чергари злостни,
беда и смърт ний този ден ви носим!
Простри над Карл десницата си, боже,
та да спечелим боя тъй тревожен!“ Аой.
CСХХХVI
Вожд със голяма мъдрост е емира.
Сина си с двамата царе събира:
„Отпред, сеньори, вие ще вървите.
Водете в боя полковете трийсет.
Ще задържа аз три от най-добрите:
Два — с турци, с армалейци мен любими
и третия — с Малпрозки исполини.
И окцианци пращам да се бият,
французите и Карла да затрият.
Дори двубой там кралят да опита
главата му ще взема, казвам го открито.
А няма той права да придобие!“ Аой.
CСХХXVII
Войски огромни, полкове красиви!
А между тях — ни хълм, нито долина,
нито горичка — в нея да се скрият,
на равна шир те трябва да се бият.
„Напред, езичници! — Емирът викна. —
Препускайте, търсете славна битка!“
Амбур от Олуферне 129 129 Олферне — навярно Алеп, град в Сирия.
с флаг пристига,
с вик „Прециузе!“ всички в бой се вдигат.
А франките: „Дано на смърт вървите!“ —
и тяхното „Мунджоие!“ — гордо литва.
И Карл заръчва да тръбят с тръбите
и с рога, който ободрява всички.
„С добра войска е Карл! Ще бъде тежка битка!“ —
провикваше се не един езичник. Аой.
CСХХХVIII
Голяма шир в страната необятна!
Блести вред шлем и щит във бисер, в злато,
и копие, и броня с мед кована,
и знаме срещу знамето развяно.
Ехтят тръби, разнасят призив ясен.
Отеква гордо рогът многогласен.
Емирът с коня брат си близо свари —
цар Канабеус, на Флоредее 130 130 Измислено или неизвестно за нас име във войската на емира.
царят,
до Вал-Севрее 131 131 Измислено или неизвестно за нас име във войската на емира.
завзел земята равна.
На краля Карл войските му показа:
„Виж гордостта на Франция преславна!
В ариергарда яха императорът.
Как горд е сред дружината брадата:
Над броните бради са те разстлали,
като че сняг над лед е наваляло.
Те с копие и меч ще ни нападнат.
Ще бъде битка страшна, безпощадна.
Не се е чула никога такава!“
Прът колкото се хвърля, изпревари
цар Балигант пред своите другари.
„Езичници, елате! — призова тогава. —
Напред след мен към подвизи и слава.“
И стиснал дръжка, копие разклати,
насочи го към краля — император. Аой.
CСХХХIХ
Щом Карл Велики вижда там емира
и змей, хоругва, знаме — той разбира,
че ще го срещнат със големи сили.
Те местността изцяло са покрили,
освен полето с франкските дружини.
И викна Карл — гласът далеч достигна:
„Барони и васали верни, мили,
в един ли бой до днес сте победили!
Неверните отсреща са страхливи!
И вярата им грош дори не чини.
Какво, че са голяма паплач дива?
С мен, който не върви — да си отива!“
Пришпорва кон и Танцандур игриво
в четири скока пъргав гръб извива.
„Юнак е кралят! — франките извикват. —
Води ни! Няма да ти липсва никой!“
Читать дальше