Песен за Роланд

Карл, кралят наш, прославен император, 1 1 Карл, кралят наш, прославен император — поради късната дата на написването на поемата историческите събития и географските данни са много неточни и дори неверни. Карл става римски император в 800 година. Значи не е бил император по време на похода в Испания — 778 г.
седемгодишен бой води в Испания: 2 2 Седемгодишен бой води в Испания — голямо преувеличение. В други легенди — Карл бил стоял в Испания 27 години!
Високата земя бе завладяна,
чак до морето замък не остана. 3 3 Чак до морето замък не остана — в същност Карл не е достигал никога до морето. Синът му Луи Благочестиви още приживе на баща си превзема Барцелона, която е на морето.
Стена и град неразрушени няма,
на хълм един град Сарагоса само. 4 4 На хълм един град Сарагоса само — Сарагоса е в равнина. Според някои имало замък „Сарагус“, който бил на височина. Фактически сарагоският цар извиква Карл на помощ срещу друг езичник.
А там е цар Марсили, 5 5 А там е цар Марсили — това име не съществува в историята. който бога мрази,
на Мохамед и Аполон 6 6 Мохамед и Аполон — авторът на Роланд не познава мохамеданството и мисли, че сарацините обожават идоли — Мохамед, Аполон (Аполон — от римските вярвания), Терваган и др. се кланя;
но няма той от зло да се опази. Аой. 7 7 Аой — непреводим припев, възклицание.

Бе цар Марсили много разтревожен.
В градината му жега го прогони.
На ложе — мрамор син, се разположи.
Край него — двайсет хиляди барони.
Той викна своите графове, херцози: 8 8 Графове, херцози — старофренският поет не е имал никакво понятие за мюсюлманската държава, нито чувство за действителността извън Франция, затова приписва същата държавна организация на неверниците, каквато имат християните, същите закони, обичаи, костюми и пр.
„Сеньори, чуйте, дебне ни угроза!
От мила Франция 9 9 Мила Франция — и френската народна поезия си служи с постоянни епитети. „Мила Франция“ остава дори в устата на езичниците. Под Франция поетът е разбирал цялата империя, ту заедно с Германия и Англия, ту парижката област „Ил дьо Франс“. 37. Михайловден — 16 октомври. — да ни пороби,
Крал Карл нахлу в земята ни свободна.
Безсилни са дружините ми бойни,
как да отблъсна неговите воини?
Вий мъдри сте, кажете що да сторя,
да избера смъртта или позора?“
Сред тишина, единствен, заговори
там Бланкандринс от замъка Валфунде.

А Бланкандринс, езичникът напет,
бе рицар смел, прославен с мъдрост вред —
на царя ще даде добър съвет:
„Не бойте се, за вярна служба днес
на Карла горделив пратете вест,
че мечки, хрътки, лъвове ще му дадем,
камили седемстотин, с бръз вървеж,
соколи над хиляда, с пух сменен,
четиристотин мулета с товар безцен
от злато и сребро, каруци петдесет,
да плаща на наемници безчет;
напразно тука води боеве,
да се завърне да ви чака в Екс.
И вие там на Михайлов ден 10 10 Михайлов ден — 16 октомври.
ще станете, под кръста им свещен,
васал на Карла по имот и чест.
Поиска ли заложници — добре
от нашите съпруги, синове
пратете десет, двайсет тоя ден.
И моя син дори ще пратя в Карлов плен.
И нека там глави загубят те,
а ние власт, имот да отървем,
не в просеци превърнати — да мрем!“ Аой.

Той продължи: „Ръката си залагам,
брадата си, що вятърът развява,
че няма франките да се забавят,
за Франция ще вдигнат стан веднага.
На бащин дом, щом всички стигнат прага,
Карл в своя Екс, в параклиса ще слави 11 11 Карл в своя Екс, в параклиса ще слави — Екс-ла-Шапел (Аахен — ФРГ), столицата на Карл Велики тогава според поемата се намира във Франция. Според старите френски поеми дворецът в Екс-ла-Шапел се състои от 12 блестящи дворци, събрани около още по-величествен замък. Самият параклис архитектът построява съвсем малък, но става чудо и бог разширява параклиса.
Архангела, тъй както той си прави.
Без нас, обаче, празникът ще стане —
и вест за нас не ще получи кралят.
Но горд е Карл и със сърце кораво,
заложниците няма да пожали.
Те да загубят там глави тогава,
не ние — светла, хубава Испания;
да се спасим от мъки и страдания!“
Неверниците викат: „Туй е право!“

Марсили свършва краткия съвет.
Повика той: Кларин от Балагет,
Естамарин и Еудропин — свой пер,
Гуарлан брадати, Приамун, поред,
и Мачинер, и чичо му Махеу,
и Малбиен Задморски, и Джойнер,
и Бланкандринс — заръка да даде.
Те десет са с коварство знайни вред.
„При Карл, барони, занесете вест.
Град Кордрес 12 12 Град Кордрес — Кордона. Поетът поставя този южноиспански град в северна Испания, която единствено е бяла известна на тогавашните французи. Така и Севиля от южна Испания е преместена много на север.