Песен за Роланд

„Мой славен Ганелун — подзе Марсили, —
как бих могъл Роланда да убия?“
А Ганелун: „Знам как! Ще ви открия!
През теснината Сидзер 36 36 Теснината Сидзер — това е днешното Сизе (Сиз), долина в Навар, северните френски склонове на Пиренеите (Вал Карлос). Карл ще мине,
ариергард нали ще има силен,
със сестриника му — Роланд любими,
и Оливер, че те са неделими,
и с франки — двайсет хиляди войници.
Сто хиляди бойци пратете скрито —
за първа среща горе в планините.
Французите ще бъдат тежко бити.
Разбира се, ще мрат и сарацини.
Но втора битка щом им се открие,
Роланд в една от двете ще загине.
Тъй с рицарска победа ще сте вие!
След туй без бран живота ви ще мине. Аой

Щом падне там Роланд — сам Карл така
ще си загуби дясната ръка.
Ще се стопи и славната войска.
Такава мощ не ще сбере пак Карл:
Ще дойде мир в Голямата земя.“ 37 37 Голямата земя — това е Франция.
Целуна го Марсили, без слова.
Съкровища отвори след това. Аой.

Марсили каза му: „Добър съвет!
Но клетва дайте тука по-напред,
че граф Роланд, предаден, ще умре!“
А Ганелун: „Щом искате, добре!“
Пред дръжката на меча си Мурглеис
закле се той, превърна се в злодей. Аой.

На трон от слонова блестяща кост
положиха свещения закон
на Мохамед и Терваган с поклон.
Закле се сарацинът там, че щом
Роланд ще е в ариергарда — той
със всички сили ще открие бой.
Роланд ще найде вечния покой!
„Дано е тъй!“ — отвърна Ганелун. Аой.

Езичник Валдабрун бе близо там,
към Ганелун пристъпи с меч в ръка,
усмихна се и рече му така:
„Вземете го: друг по-добър не знам,
мангони над хиляда струва сам.
Сеньор, за дружба аз ще ви го дам,
та вие да помогнете — Роланд
да бъде в кралския ариергард.“
Граф Ганелун: „Ще го направя, да!“
Целуват се по бузи и брада.

Езичник Климорине кой знай отде
пред Ганелун със шлема си дойде.
„Не зная по-добър от моя шлем.
Вземете го — съдействайте добре,
маркиз Роланд 38 38 Маркиз Роланд — граф Роланд тука е наречен маркиз — по времето на Карл това е титла на военен губернатор, а по времето на написването на „Песен за Роланд“ е титла на владетеля на определена феодална земя. посрамен да умре.“
А Ганелун: „Приемам от сърце!“
Целунаха се по уста, лице. Аой.

Царица Брамимунде 39 39 Брамимунде — в други произведения се разказва на-широко за хубостта на царица Брамимунде, което още повече кара Ганелун да бъде твърд в предателството си. На някоя места в поемата името се среща в друг вариант — Брамидоние. появи се:
„Ах, колко ви обичам, господине,
цени ви царят, всички сарацини.
Та пращам за жена ви две огърле чисти
от злато, хиацинти, аметисти,
по-ценни от съкровищата римски.
Не ще е имал Карл до днес такива.“
Граф Ганелун в ботуша си ги скрива. Аой.

На Малдюит — ковчежник, рече царят:
„За Карл приготвихте ли скъпи дари?“
„Камили седемстотин, господарю,
с товари от сребро и чисто злато
и двадесет заложници най-знатни.“ Аой.

Прегърна царят Ганелун през рамо:
„От вас по-смел, от вас по-умен няма!
Дано останем с вас във вечно братство!
Заклевам ви във всичко ваше свято.
Дар ще ви дам от моето богатство,
товари десет със арабско злато
и след година десет ще ви пратя,
а ключовете на града — веднага —
с богатствата му Карл да разполага.
Но дайте ми Роланд в ариергарда!
А всеки проход аз ще му завардя
и бой на смърт ще почна в планината.
А Ганелун: «Май вече закъснявам!»
Възседна коня, тръгна в път обратен. Аой.

Достигна Карл Велики свойта цел.
В град Галне 40 40 В град Галне — не може да се каже кой е този град Галне или Гелне. Може би Хелса — на 8 км от Сарагоса. след победа бе дошел:
Роланд превзе го. — Тъй бе разрушен,
остана пуст цял век след тоя ден.
Очаква кралят да се върне с чест
граф Ганелун и данък да е взел.
Щом първи лъч бе своя път поел,
пристигна Ганелун с лъжлива вест. Аой.

Излезе Карл сред утринния вятър.
Чу службата, след туй пред своя шатър
застана на зелената поляна.
Роланд е там и Оливер юнакът,
херцогът Нейм и много други чакат.
И Ганелун — изменник и предател,
пристигна там и хитро реч подхвана:
«Благословен и славен император,
на Сарагоса ключа ви предавам!
Докарах скъпи дарове и двайсет
заложници — грижливо да се пазят.
Марсили, храбрият, ви съобщава:
за алхалифа укор заслужава;
четиристотин хиляди видяхме
във ризници и шлемове, и саби
със златни дръжки в никел обковани,
край алхалифа сред морето сбрани
от цар Марсили бягат в надпревара,
не искат да приемат нашта вяра.
На левги четири видях, когато
без жалост морска буря ги обхвана:
удавиха се, никой не остана!
И алхалифът! Инак би го пратил!
А пък Марсили, знайте, господарю:
ще ви последва в Екс след месец само,
във Франция, във кралството голямо!
Там ще приеме вярата ни свята,
с ръце в молба, васал добър ще стане,
чрез вас ще има царството Испания.»
И рече кралят: «Богу благодарност,
доволен съм — заслужихте награда.»
Безброй тръби разнасят тая радост.
Раздигат стан, животните запрягат,
за мила Франция отправят се веднага. Аой.