Песен за Роланд

И алмацур един от Мориане 50 50 И алмацур един от Мориане — от арабското ал-мансур, победител, храбрец. Мориане е местност при горното течение на Ебро. —
не зная друг такъв подлец в Испания —
пред цар Марсили почна да се хвали:
„При Ронцесвал във битка ръкопашна
ще водя двайсет хиляди безстрашни.
Роланд от мен смъртта си там очаква!
Крал Карл смъртта му дълго ще оплаква!“

Там беше и Турджис от Туртелузе: 51 51 Туртелузе — това е Тортоза, обсадена от сина на Карл Велики и превзета в 811 г.
известен граф и негов град бе този.
Предрича смърт на Карловите воини.
До другите се врежда с думи бойни
към цар Марсили: „Спете си спокойно!
Не Петър Римски, Мохамед достойно
ни води в боя в оня тесен проход!
Щом в Ронцесвал Роланд настигна в поход,
не ще се той спаси и с двойна броня!
Към Дюрандал аз меча ще насоча,
а моя меч е, вижте — дълъг, точен!
Ще срещнат смърт, щом в боя ги подгоня.
С години за това ще се говори!
Карл стар е — как ще понесе позора!
Не ще го видят вече със корона!“

Пристъпи там Ескремиц от Валтерне:
той сарацин е — таз земя владее,
и пред Марсили викна горд безмерно:
„Надменните щом в Ронцесвал намеря;
на граф Роланд главата ще отрежа,
на Оливер — що първи там се врежда;
смърт чака и дванадесетте пера.
Без своите франки Карл ще обеднее
и Франция докрай ще запустее.“

Там беше и езичник Естурган
ведно с Естрамариц — хитрец голям.
И двамата с предателска душа.
Марсили рече: „Хайде, господа!
Натам, към Ронцесвалските врата,
водете храбро моята войска!“
Отвръщат те: „Ще служим все така!
Роланд и Оливер са пред смъртта!
И перовете ще загинат там!
В бой острите ни саби ще летят,
от топла кръв червени ще блестят.
Без франките ще плаче Карл във срам.
Голямата земя ще ви е в дар.
Елате там да видите и сам:
ще ви дадем дори самия Карл.“

Притича Маргариц от град Севиля.
Държи земята той до Казмарине.
За хубостта му любят го жените:
Лицата им цъфтят, край тях щом мине.
усмивка да прикрият нямат сили.
Езичник пръв е, рицар той открит е.
От другите дори по-силно вика
към царя свой: „Не се плашете никак!
Роланд ще ида първо да убия
и Оливер след него ще затрия!
И перовете също ще подиря!
Меч с дръжка златна имам, вижте вие,
от Примес град прати ми го емира.
Без жал с червена кръв ще го покрия,
посрамени французите ще гинат
на Карла белобради пред очите.
Той с гняв и мъка ще посреща дните.
Ще вземем Франция в една година;
ще победим, ще спим в град Сеинт-Денизе.“ 52 52 В град Сеинт-Денизе — Сен-Дени, близо до Париж, гробница на френските крале. Да спят там неверници е оскърбление за французите и на религиозното, и на националното им чувство.
И цар Марсили му се кланя ниско. Аой.

Чернюбъл от Мунигре приближава.
Косата му се доземи развява.
Рече ли, той би вдигнал за забава
на четири магарета товара.
В страната му и слънце не изгрява,
и жито не растяло, се разправя.
Не пада дъжд, роса не оросява.
Навред се вижда само черен камък.
На дяволите казват — туй страна е.
Чернюбъл рече: „Меча, да се знае,
във Ронцесвал червен ще го обагря.
Роланд героят ако се покаже,
повярвайте ми, ядно ще го смажа.
И Дюрандал ще счупя с меча даже.
Ще запустее Франция без франки!“
Дванадесетте пера от Испания
ето хиляди езичници събраха,
да влязат в битка всички зажадняха.
Доспехи слагат под елхова стряха.

Езичниците са въоръжени
с дебели брони — тройно подплатени;
със сарагоски шлем красив снабдени,
с валенциански копия, с виенски
стоманен меч — и ето ги, поели
под знамена червени, сини, бели.
От кон параден и от муле слезли,
на боен кон в редици яхат леко.
Денят е ясен, свети слънце меко,
доспехите им — ярко бляскат цели.
Тръби звънят красиво в бойна песен.
Французите дочуха тропот бесен.
„Приятелю — в скръб Оливер изрече, —
чуй: сарацини ни преследват вече!“
А пък Роланд: „Щом бог желае — нека!
За краля трябва да държим, за него!
За господаря длъжен е човека
да страда, да търпи и студ, и жега;
и кожата си да заложи всеки.
Дано заслужим с удари чудесни
за нас да пеят само славни песни!
Ний прави сме, неверникът е грешен.
Ще се прославя аз и в боя днешен.“ Аой.

Възлезе Оливер на хълм висок.
Надясно вижда през тревясал слог:
Приижда целият погански род.
И викна към Роланд — другаря свой:
„Настъпват сарацините със вой,
в блестящи брони, шлемове безброй.
На франките подготвят скръб и стон.
Туй знаел е подлецът Ганелун!
В ариергарда ни изпрати той!“
„Млък, Оливер! Да те не чуе бог!
Ни гък за него — той е пастрок мой!“