Песен за Роланд

Херцог Самсун на Алмацура 56 56 На алмацура — от Мориане. От арабското ал-мансур, победител, храбрец. ниско
разби щита, с цветя и злато писан.
И бронята добра не го стъписа.
Сърце и дроб — и чер, и бял пробива,
убит е той, да плаче който иска.
Мълви Турпин: «Тоз удар си го бива!»

Там и Ансеис с коня си препуска.
Турджис от Туртелузе той раздруса.
Разби щита под златната му букла
и двойната му броня, тъй прочута;
и тялото му с копие промуши.
Към дръжката омраза той притури,
безжизнен на полето го катури.
Роланд мълви: «Добър, геройски удар!»

И Анджелер, гасконец от Бурдел, 57 57 Гасконец от Бурдел — от Бордо.
пришпорва кон, юздата пуска смело,
пресреща там Ескремиц от Валтерне.
На шията му щита виснал перна,
на бронята качулката разплете
и копие пред ключиците, двете,
аби в гръдта; преметна го той леко
и каза му: «Загубен си навеки!» Аой.

Отун тогава Естурган превари
и щита му да разнебити, свари.
Разкъса плочките в червено, в бяло,
разплете му и ризницата цяла.
Доброто остро копие прокара
през тялото; от коня го събаря
и казва му: «Часът за теб удари!»

А Беранджер видя Естрамариц.
Чак броня сряза след разкъсан щит.
И в тялото му копие заби,
сред триста сарацини го уби.
От перовете бе така затрит
десетият. Чернюбъл там е жив
и друг — дванайсти — графът Маргариц.

А Маргариц бе силен, бърз и лек
и рицар храбър, и красив човек.
Пришпорва той и удря Оливер:
под буклата щитът е цял сломен;
но настрана от бога отклонен
бе ударът — не беше той ранен,
дървото се счупи — не бе свален.
И Маргариц отмина, без да спре,
с тръба тръби — бойци да събере.

Не зная битка страшна като тази.
Но граф Роланд не мисли да се пази
и удря с копие, дордето дръжка трае:
след двайсет удара строшена тя е.
И Дюрандал — меч славен, гол показа.
Пришпори и Чернюбъл той наказа.
Проби му шлема, цял в рубин; запрати
в тревата къс от кожата с косата.
Лицето му по дължина разряза,
и плетката на бронята му бяла,
и тялото му цяло до чатала.
И през седлото му, обшито в злато,
достига коня — реже го дълбоко,
гърба разсича, без да спре на кокал,
събаря всичко в гъстата ливада.
И викна му: «На куче, тъй се пада!
И Мохамед без помощ ви остави!
Подлец с победа няма да се слави!»

На кон в полето язди граф Роланд.
Добре напада с меча Дюрандал.
Сече той сарацините без жал.
И труп над труп събаряше така,
та локви кръв се сбираха в река.
Ръце и броня — в кърви беше цял,
до плещи конят бе почервенял.
И Оливер не изостава там,
и перовете — не допускат срам,
и франките — секат в тоз бой голям.
Езичниците мрат, загубват свяст.
Мълви Турпин: «Барони, бог е с нас!»
«Мунджоие!» — закрещя със силен глас. Аой.

И Оливер препуска и налита.
Щом копието счупва, дръжка стиска,
Малун — неверник да удари иска.
Разби му златен, цял изписан, щита,
от удара излитват му очите.
Чак мозъкът му до нозе изтича.
Събори го в купа с безброй убити.
Турджис и Естургуц след туй затрива.
Но дръжката на късове разбива.
«Събрате, що? — Роланд го там настига. —
При бой такъв тоягата не стига!
Желязо и стомана вършат всичко!
По-бързо меча Алтеклере взимай,
кристална топка, златна дръжка има.»
«Да го изтегля времето не стигна —
отвърна Оливер, — че удрях, без да мигна.» Аой

Изтегли меча Оливер тогава —
за който беше му Роланд подсказал.
Замахна като рицар в свойта слава.
Джустин от Вал Ферее забеляза —
разцепи му главата по средата,
през медната му броня цял го сряза,
а и седлото в бисери и злато.
Разсече и на коня му гръбнака.
Събори всичко мъртво в треволяка.
Роланд му рече: «Виждам кой си, брате!
За тая сила Карл ни уважава!»
Отвред «Мунджоие!» — силно зазвучава. Аой.

Лети Джерин на коня си Сорел,
Джерер побратимът — на Пасецерф.
Отпускат поводи, пришпорват те
и двамата нападат Тимоцел,
и щит, и броня взели за прицел.
В плътта строшиха копия на две.
Захвърлят го по гръб в едно дере.
Не чух да казват и не знам добре
от двамата по-бързият кой бе. 58 58 Не чух да казват — отнася се за Джерин и Джерер, яхнали своите коне.
Тогава Анджелер от град Бурделе 59 59 Тогава Анджелер от град Бурдел — неясни два стиха в Оксфордския препис. Взимаме ги от Леон Готие. Бурдел — Бордо.
уби Еспуерес — син на Бурел.
А пък Турпин уби им Сиглорел,
магьосникът, що в ада влизал смел,
Юпитер 60 60 Юпитер — тук олицетворява дявола. там с магия го завел.
Турпин мълви: «Към нас бе провинен!»
А пък Роланд: «Сразен е звярът чер!
Чудесен удар, братко Оливер!»