Песен за Роланд

Издигнал меч окървавен в ръката,
Роланд разбра, че идваше бедата.
От скръб сърцето му заплака даже,
И викна силно: „Бог да те накаже!
Уби човек достоен за отплата!“
Подкара коня с бързина голяма.
Какво ще стане? Срещнаха се двама!

Грандониес бе юначен, храбър враг
и силен в битка, не подгъва крак.
На своя път с Роланд се срещна там.
Не бе го виждал, но позна го пак
по гордото лице и красота,
по стойката единствена в света.
Изплаши се, макар че туй бе грях,
и да побегне не можа от страх.
Тъй силно го удари граф Роланд,
че бе разцепен шлема му без жал.
Разсече му и зъби, и уста,
туловище и броня от метал,
седлото златно — в сребърна резба
и в конски гръб дълбоко задълба.
И двамата уби с един замах:
испанците изплакаха в печал.
Французите: „Добър е той в борба!“

Бе страшна тая битка и неспирна,
с яд удрят франките в полето ширно,
ръце пресичат, хълбоци, гърбини,
доспехи режат и меса — без милост.
В трева зелена кръв тече обилно.
Неверните крещят: „Не ще изтраем ние!
Земя Голяма, как да те затрием?
Ах, твои са най-храбрите дружини!“
„Марсили — викат всички сарацини, —
ела, царю, по-бързо помогни ни!“

Бе тая битка страшна и пламтяща.
Французи удрят с копия блестящи,
Навред край тях се вижда кръв проляна;
едни — убити, други — в тежки рани,
по гръб и по лице, на куп лежаха.
Езичниците там не издържаха
и щат не щат побягнаха в уплаха.
А франките след тях безспир летяха.

Роланд повика Оливер храбреца:
„Сеньоре, друже, съгласи се с мене,
отличен рицар е Турпин отеца
и по-добър тук няма под небето!
Със копието служи си добре той.“
„Да му помогнем!“ — Оливер отсече.
И франките отново почват сеч и
в жестока битка удрят, полетели.
За християните бе тежко вече.
Роланд и Оливер не сте видели
как удрят и секат със двата меча!
Турпин как мушка с копието смело!
Безброй лежат, без дъх от тях сразени.
Четирихилядна тълпа посекли —
тъй летописците с перо изрекли.
Отбиха четири атаки те без грешка,
но петата за тях бе много тежка.
Че всички франки бяха покосени,
освен шейсет, от бога там спасени.
Ще паднат те, но скъпо заплатени! Аой.

Видя Роланд загиналите франки,
повика Оливер и в скръб подхвана:
„За бога, друже скъп, какво ще стане?
Убити тук лежат герои славни!
Ах, дивна, мила Франция пропада!
Без тез барони пуста тя остава!
Ах, кралю скъп, защо ни тук забрави?
Брат Оливер, какво да сторим двама?
Как можем вест на Карла да изпратим?“
Отвърна Оливер: „Не зная, брате!
Да паднем по-добре, да се не срамим!“ Аой.

А пък Роланд: „Ще затръбя със рога,
ще чуе Карл на път през оня проход.
Кълна ти се, ще се завърнат скоро.“
А Оливер: „Туй срам ще е позорен
и укор за рода, за твоите хора,
и тоя срам живота им ще трови.
Не искаше, когато ти говорех.
Не те съветвам туй сега да сториш.
Че знам, сега не смелост те подсторва,
и двете ти ръце са в кръв догоре.“
„Добре се бих!“ — Роланд му отговори. Аой.

И пак Роланд: „Тук храброст не помага.
Ще затръбя да чуе Карл веднага!“
А Оливер: „Туй смелост не налага.
Помолих, друже, не жела тогава.
Да бе тук Карл, не щеше да остави
бойците си — те слава заслужават!“
„В брадата си кълна се — той добави —
да видех пак сестра си мила — Алде,
не ще лежиш ти в нейните обятия.“ в Аой.

„Защо си ми сърдит?“ — Роланд запита.
А Оливер: „Събрате мой, сгреши ти!
Разумна смелост с лудост размени ти!
Не с мярка 69 69 Не с мярка ти реши — да имаш „мярка“ е едно от изискванията на рицарския морал. ти реши, с надменност скрита.
Да гинем ний — ти беше лекомислен!
Срази ни тук, без Карл врагът безчислен.
Да бе тръбил, не би загинал никой.
С Карл в тази битка бихме победили,
а мъртъв или в плен би бил Марсили!
В зъл час, Роланде, храбростта повика!
Не ще сме в помощ ний на Карл Велики.
Друг като теб той нивга не ще има.
В позор ще гине Франция любима.
Днес вярната ни дружба си отива,
тежи раздялата ни — рана жива.“

Архиепископът дочу им спора.
Със златни шпори коня си пришпори.
Дойде при тях и с укор заговори:
„Сире, Роланд и Оливер, бароне,
за бога, моля, спрете си раздора.
Тръбене с рог да ни спаси не може,
но затръбете — пак е нужно, боже.
Ще отмъсти за нас крал Карл, щом дойде.
Испанците не ще се върнат горди.
Французите ще слязат тук от кон и
ще ни намерят мъртви в наште брони.
В ковчези ще ни вдигнат те в обоза,
ще ни оплачат гордо наште хора,
край църкви в гроб достоен ще ни сложат.
Свиня и пес, и вълк не ще ни глозгат.“
Роланд отвърна: „Прав сте! Тъй ще сторя!“ Аой.