Песен за Роланд

Роланд поставя рога си до устни,
захапва го, надува го, покрусен.
Високи планини, звукът далеч пътува,
на трийсет левги екът му се чува.
И Карл го чу с войската и се чуди.
И каза: „Бой при нашите бушува!“
А Ганелун, напротив, захитрува:
„При друг това нарекъл бих заблуда.“

С голяма скръб Роланд в тъжовен стан
наду печално своя олифан.
Разпуква слепоочия кръвта
и ясна кръв избликва на уста.
Гласът далеч лети, звучи със жар.
През прохода, минаващ, чу го Карл.
И Нейм го чу, и всички франки там.
И каза Карл: „Чух рога на Роланд!
Не би тръбил, ако не е в беда.“
А Ганелун: „Не е в беда — аз знам!
Стар вече сте, с прошарена глава.
Не сте дете — а пък какви слова!
Че на Роланд ний знаем гордостта.
И чудно е как бог търпи това:
той Ноплес взе 70 70 Той Ноплес взе — виж ст. 198. без заповед от вас.
Неверните излезли вън тогаз
и били се. Да няма там следа
от кръв — полето той залял с вода…
След заек с рог тръби до вечерта.
Днес с перовете прави си шега.
Та с него кой би влязъл в бой сега?
Защо се спряхте? Тръгвайте тоз час!
Голямата Земя е тъй далеч пред нас.“

Тръби Роланд с уста окървавена
и слепоочията му се пукат вече.
Тръби с душа от скръб опечалена
и чуха — Карл и франките далече.
„Безспирно рога — каза Карл — отеква!“
Отвръща Нейм: „В беда ни той упреква.
Че има бой, напълно съм уверен.
Предал ги е тоз, който туй отрече.
С оръжие и боен вик тръгнете
и своите знатни хора подкрепете!
Роланд тръби в неволя — чухте вече!“

Карл нареди и затръбиха воини.
И франките доспехи грабват бойни:
в позлата меч, и шлем, и здрава броня.
И щит красив, и копия от осен;
един ли флаг — червен, бял, син — те носят?
На бойните коне летят барони.
През проходите силно ги пришпорват.
Един на друг тревожно заговорват:
„Ако заварим граф Роланд жив, боже,
ще нанесем със него удар мощен!“
Напразни думи! Те далеч са още.

Денят и вечерта са прояснени.
Доспехите им в слънце са огрени.
И шлем, и броня блясък ронят вредом,
с рисунки на цветя са щитовете,
а копията — с дръжки позлатени.
Препуска Карл Велики — разгневен е,
и франките — от скръб и яд обзети.
Горчиво днеска плаче им сърцето,
че за Роланд от страх са притеснени.
Да хванат Ганелун крал Карл нарежда,
готвачите за стража му отрежда.
На главния готвач — Бесгун, той рече:
„Предател е, та здраво го пазете!
Рода ми той предал е, запомнете!“
Бесгун прие го между сто момчета,
добри и лоши — силни във ръцете.
Брадата му те скубят, без да трепнат,
по четири пестника му залепват,
с тояга здраво го налага всеки,
с верига го развеждат като мечка.
За срам на кон товарен те го метват
и бдят — на Карл ще го предават сетне.

Високи върхове — в мъгли забити. Аой.
Дълбоки долини — пенливи са реките.
Отпред, отзад без ред тръбят тръбите,
отвръщат те на рога зад горите.
Как разгневен препуска Карл Велики
и франките са бледни, ядовити.
Те плачат в скръб, не се усмихва никой.
Дано запази бог Роланд в бедите,
жив в оня страшен бой да го открият,
та враговете заедно да бият.
Не ще помогне никаква молитва,
тъй късно е — надеждата отлитва. Аой.

Изпълнен с гняв, препуска кралят Карл,
разстлал над броня бялата брада. 71 71 Разстлал над броня бялата брада — развяната брада е предизвикателство срещу врага. Виж ст. 3122–3124, 3518–19.
Пришпорват там бароните в езда.
И всеки се оплаква от това,
че не е в боя с капитан Роланд
срещу испанската неверна сган.
Измъчен е, душа държи едвам.
Шейсет барони само с него там!
Друг никой крал тъй смели няма в бран! Аой.

Роланд оглежда склона, долините,
французи толкоз вижда там набити,
оплаква ги достойно като рицар:
„Барони, бог към вас да има милост!
За рая да ви отреди душите,
там в цветните градини да вървите,
че по-добри васали няма никои.
Вий дадохте, при служба без почивка,
на Карл земи безбройни в придобивка!
Той за беда отхрани ви, горкият!
О, Францийо, земя си много мила,
опустоши те днес жестока сприя!
Умирате за мен, французи, вие,
смъртта от вас не мога да отбия!
Да ви спаси бог — той не лъже никак.
До тебе Оливер, да ме открият!
Умрял бих в скръб, ако не ме убият.
Събрате, сире, боят пак ни вика!“