Песен за Роланд

«Пристига Карл! — неверните крещяха. — Аой.
С тръби тръбят проклетите му франки.
Щом Карл се връща, туй е зла заплаха.
Роланд щом жив е — жива е войната!
Загубваме земята си испанска!»
Четиристотин смели се събраха
със шлемове и почнаха обсада.
Без отдих, с ярост, на Роланд нападат.
Не беше лесно в този бой за графа.

Щом ги видя, че идат — ядовит
Роланд по-буен стана, страховит.
Не ще се предаде докле е жив!
Той смушква коня с име Велянтиф
със златни шпори — литва мълчалив:
Ведно с архиепископа Турпин
в навалицата свалят не един.
Неверните шептят: «Да си вървим!
Че франките тръбят! На кон лети
могъщият крал Карл — да отмъсти!»

Не е обичал никога страхливец
Роланд, ни зъл човек, ни горделивец,
ни лошия войник, макар и рицар.
Архиепископа Турпин повика:
«Пешак сте, сире, кон аз още имам,
от обич тук до вас сега ще мина,
добро и зло да срещнем ний двамина.
Пред жив човек не ще се аз стъписам.
Ще устоим пред не един езичник,
че бие мечът Дюрандал отлично!»
А пък Турпин: «Срам, който падне ничком!
Пристига Карл, ще отмъсти за всички!»

Неверните крещят: «За скръб родени — мрем
и днес за нас е най-нещастен ден —
водачи, перове ни той отне!
И Карл се връща тука разярен,
звучат тръбите ясни отдалеч,
викът „Мунджоие“ идва с гръм и ек.
И граф Роланд е толкоз храбър, смел —
не ще го победи тук жив човек!
Да бягаме от бойното поле!»
Те хвърлят му стрели, с пера, без ред.
И с копия и пики мерят те.
След щита му пробит и нащърбен,
те бронята му скъсват, но спасен
е в боя той, съвсем не е ранен.
Но с трийсет рани конят му сразен
под него падна мъртъв, изтощен.
Побягнаха неверните отвред,
без кон, но прав Роланд ги гледа блед.

Вразите бягат злобни, разгневени.
Те бързат към Испания, смутени.
Роланд не може да ги гони с меча,
че конят Велянтиф убит лежеше,
та, ще не ще, ще ходи вече пеши.
На помощ към Турпин се той затече.
Свали от шлема ремъка му спешно
и леката му ризница съблече;
разкъса му и бялото елече,
запуши раните му с кръв облени.
До свойта гръд с ръце го вдигна леко
и го положи на тревата мека.
И на Турпин помоли се смирено:
«Ах, отче, лик с молба пред вас навеждам
другарите, що с нас се биха честно,
не бива да оставим — мъртви те са.
Ще ги потърся, щом узная где са,
един след друг пред вас ще ги нареждам.»
«Бог с вас! Идете и се пак върнете!
Че ваше е и мое е полето.»

В полето сам върви след тоя бой
Роланд — претърсва хълм и дол за свои:
Джерин с побратима Джерер, Отун
и Беранджер намери близо той.
Намери и Ансеис, и Самсун,
и стария Джерард от Русилиун.
Един след друг, той — доблестен барон,
пренася ги, нарежда ги в покой
пред коленете на Турпин, с поклон.
Архиепископът с несдържан стон
ръка простря, извърши благослов:
«Загинахте, сеньори, но с любов,
Душите ви дано приеме бог
в разцъфнали градини, в дъхав слог!
Смъртта ме мъчи, няма, боже мой,
да видя вече императорът-герой!»

Роланд е пак на бойното поле.
Намери Оливер — събрата клет,
и го притисна силно до сърце.
И както може пред Турпин с ръце
в реда, на щит, положи Оливер.
Турпин прости му всички грехове
със кръстен знак; и скръб ги пак обзе.
Роланд продума: «Друже Оливер,
знам, беше твой баща херцог Рейнер, 73 73 Херцог Рейнер — историческо лице, граф Рение от Жен, селище край Сомюр, близо до Лоара.
владетел на земята Вал Рунерс.
Да счупи копие и щит навред,
да победи наперен, горд глупец,
да подкрепи храбреца със съвет
и да уплаши и сломи подлец —
не зная рицар по-добър от теб!»

Щом вижда граф Роланд другарите избити
и Оливер — побратим тъй обичан,
заронва сълзи — буйно те се стичат.
И прибледнял, затваря си очите,
че тежка скръб притиска му гърдите.
Припадна на земята той без сили.
Турпин извика: — «Ах, бароне мили!»

Видя Турпин припадналия граф.
Печален като нивга досега,
достигна рога, стисна го в ръка,
помъчи се и бавно стана прав.
Наблизо в Ронцесвал тече вода. 74 74 Тече вода — в Ронцесвал има два потока: Урроби и Ерро.
Ще донесе от нея на Роланд.
Люлее се — той слаб е, затова.
Загубил кръв, пристъпваше едвам;
направил трийсет стъпки бледен, сам,
той падна по лице, сърцето спря.
Прегърна го смъртта, Турпин умря.