Песен за Роланд

А граф Роланд след малко се съвзема.
Изправи се, през болка се загледа
насам, натам: върху трева зелена
наблизо зад редицата студена
видя прострян барона и отеца —
архиепископ с божия повеля.
Сключил ръце, той гледаше небето —
така си изповядвал греховете
и молел в рая бог да го приеме.
Умря Турпин, на Карл боецът клети.
В сражения и проповеди свети,
с неверните води борба нелека.
Благословен от бог да е навеки! Аой.

Роланд видя Турпин върху земята:
от раните му кръв изтича ясна
и мозъка се вижда през косата.
Ръцете му са бели и прекрасни,
кръстосани тъй, както пред олтара.
Оплаква го Роланд по обичая.
«Ах, знатни мъжо, рицар лъчезарен,
предавам те на бога в небесата.
Слуга на бога друг такъв не зная,
че след апостолите, ти — до края
апостол свят — привличаше сърцата.
Душата твоя нека не страдае;
да мине тя през портите на рая!»

Роланд почувства, че смъртта е близо:
че вечен шум в ушите му навлиза.
Помоли бога за другари мили,
за себе си — архангел Гавраила.
В една ръка той олифан издига,
а Дюрандал пък с другата си взима.
Назад, додето със стрела се стига
в Испания навлиза жално-милно
и спира под дърво, израсло на могила,
где плочи четири от мрамор има.
Там на трева зелена той се килна,
пред близка смърт отпусна се безсилно.

Високи са горите в планината.
Там бляскат плочи четири от мрамор.
Загубва свяст Роланд върху тревата.
Един неверник наблюдава нямо,
сред мъртвите и той уж сам умрял е,
с намазано със кръв лице и тяло,
и хуква към Роланд, за миг изправен.
Бе хубавец и храбър, с мишци здрави.
От гордост тази лудост той направи:
оръжието и Роланд нападна.
«От мен убит е сестриника Карлов!
И този меч ще занеса в Арабия!» —
подвикна той, затегли меча жадно.

От тегленето сепна се Роланд.
Очи отвори, рече му едвам:
«От нашите не си — добре го знам.»
Издигна рога с дясната ръка,
удари шлема златен и така,
разбил и шлем, и кости до една,
та хвръкнаха очите на страна,
събори го пред своите крака.
И каза: «Кучи сине, как посмя
да ме пленяваш? Който чуй това,
ще сметне, че на луд са твоите слова!
Ах, пукнах рога си и ми е жал,
че паднаха и злато, и кристал!»

Роланд усеща — погледът погасва.
По бузите му хладина полазва.
Опитва се — привдига се тогава.
Пред бляскав камък сиво-чер застава.
Той десет пъти удря меча властен.
Не се той счупва, нито нащърбява.
«Света Марийо, помощ! — казва графът. —
Ах, Дюрандал, мой хубав меч нещастен!
Загивам аз, без мен какво ще правиш?
Спечелвах с теб сражения, награди
и толкова земи съм завладявал,
земи безброй за Карла белобради!
Страхливец да не ти е притежател!
Тъй дълги дни добър васал държа те.
Друг меч такъв не ще получи Франция!»

В скала от кремък граф Роланд удари.
Скрипти ненащърбената стомана.
Разбрал, че мечът нестрошен остана,
безсилен той да го оплаче свари:
«Ах, Дюрандале хубав, лъскав, ясен,
пред слънцето ти искрометен бляскаш!
Карл беше на Мориане в долината,
по ангел бог заръка му изпрати 75 75 Бог заръка му изпрати — според някои автори от епохата бог изпратил по ангел самия меч на Карл, но според Джирард Амиенски (в поемата му «Карл Велики» от XIV век) Карл още на младини завладява меча при бой от африканския цар Полинор. —
на граф-боец във дар да те остави;
и Карл на мен те даде за подарък.
С теб завладях му аз Анджу, Бретаня, 76 76 С теб завладях му аз — историческата осведоменост на автора е много слаба. Не от Роланд, а от предците си Карл получава в наследство Анжу, Поату, Мен, Прованс и Аквитания, Бавария и Фландрия. Нормандия получава своето название едва в 912 г., а в VII век при Карл Велики няма такава държава. По Оксфордския текст само Нормандия има епитет «свободната Нормандия». Това е лесно обяснимо, като се има предвид, че преписвачът пише на англо-нормандско наречие. Бретаня (Бретан) Карл изоставил след победа, а взел само заложници. Ломбардия той завладял в 771 г. и така му се открил път към Рим и римската култура (Каролингското възраждане). Романя (Румъния) Карл на взел, а предал на папата. Саксония завладял наистина след много войни. Не е вярно, че Карл Велики е покорил и Полша (Пулиния), Шотландия, Англия и Цариград (Константинопол).
и Поату, и Маинс превзех тогава,
и завладях свободната Нормандия,
и завладях Прованс и Аквитание,
Ломбардия и цялата Романя,
Бавария му завладях и Фландрия,
Бургундия и цялата Пуляния.
Константинопол също Карл признава,
Саксония — подвластна му остава.
И завладях му с теб след туй Шотландия
и лична власт му дадох и над Англия.
От не една земя аз взех гаранция
да слушат Карл — владетел белобради.
За този меч скърбя и тежко страдам,
езичник във ръка да го не хване!
Не давай, Боже, срам такъв на Франция!»