Песен за Роланд

За Карл Велики чудо бог направи, 77 77 За Карл Велики чудо бог направи — този стих е станал почти пословица и се ползува често от старофренските поети.
и неподвижно слънцето застана.
Испанци бягат, франки като хала,
във Вал Тенебрус с вик ги наближават,
изтласкват ги към Сарагоса стара,
избиват ги от все сърце, без жалост,
и тук, и там, те пътя им преграждат.
Пред тях реката Ебро свети нямо,
дълбока, страшна, буйна е водата;
а кораб, лодка, салове там няма.
Зоват на помощ бога Тервагана;
наскачват те, но кой ще ги пожали?
Които носят броня, натежали,
към дъното най-първи се отправят;
а другите потокът отклонява;
щастливците вода нагълтват здраво.
Сред страх и ужас всички се издавят.
«Роланде, отмъстен си!» — викат франките. Аой.

Неверните загиват — Карл видя —
едни от меч, а други от вода.
И плячка взеха франките добра.
От коня слязъл, коленичи Карл,
благодари, че бог спаси и от беда.
Когато стана — бе дошла нощта.
И каза Карл: «Да подслоним глава,
че късно е да стигнем Ронцесвал.
Конете са съсипани от бяг.
Свалете им седлата, без юзда
пуснете ги да попасат трева.»
Отвръщат: «Сире, право е това.» Аой.

Крал Карл на стан се разположи вече.
На пустото поле настана вечер.
Седлата на конете са свалени
и златните юзди са откачени:
трева зелена колко щеш в полето,
без грижи — пак доволни са конете.
Бойците морни там заспиват леко.
Без стража са — вразите са далеко.

В ливада проста, не под топли стрехи,
Карл с копие в ръка лежеше бледен.
Не бе свалил той бойните доспехи,
запази свойта бяла броня медна
и шлема, що със злато украсен е.
На кръст с Джоиузе — тъй друг меч не свети,
в ден трийсет пъти сменя цветовете,
че знам, на копието, със което
е бил Исус прободен — острието
по милост божия от Карл прието,
той скри го в тая златна дръжка. Меча
за тази милост божия и чест — е
Джоиузе — «Радостен», от Карл наречен.
Туй френските барони помнят вече;
с «Мунджоие» — «Радост моя», в бой поемат —
над тях победа никой не ще вземе!

Луната свети, ясна е нощта.
Не спи крал Карл от мъка по Роланд.
За Оливер измъчва го скръбта;
за перовете; франките, що там
във Ронцесвал проляха си кръвта.
Не се въздържа, плаче той за тях
и моли бог за всякоя душа.
От толкоз мъка уморен е Карл,
и позадряма той, не издържа.
И франките в полето спят сега.
И кон не е останал прав в нощта,
а легнали покъсват си трева.
Узнал си много, срещнеш ли скръбта.

Спи Карл като човек измъчен здраво.
А бог на сън 78 78 Първият сън на Карл се отнася до предстоящия бой с емира Балигант. свети Гаврил му прати,
да бди над тоя славен император.
Свети Гаврил стои до него в мрака
и чрез видение му съобщава,
че тежък бой наскоро го очаква. —
Това му извести чрез скръбни знаци.
Издига поглед Карл към небесата
и вижда гръмотевици, град, вятър,
и бури, и ужасни урагани;
и пламъци, огньове непрестанни
над неговите хора буйно падат.
На копията дръжките от ясен
и щитовете златни в огън пламват.
Строшени, дръжките се разлетяват,
а шлемове и брони се стопяват.
Карл вижда скръбни своите войскари;
в миг мечки, леопарди се задават,
и змейове, и дяволи рогати,
над трийсет хиляди грифони гладни
над франкската войска, нападат ядно.
«На помощ, Карл!» — французите крещяха.
Карл е изпълнен с мъка и със жалост:
той иска да отиде, но на халост:
затичва се към него от гората
огромен лъв, свиреп и смел, 79 79 Огромен лъв, свиреп и смел — самият Балигант. със ярост.
Самия император той напада.
Те на борба улавят се тогава.
Не се разбира — Карл ли побеждава?
А спи крал Карл, не знае що го чака.

След тоя — друг сън засънува тежко.
На камък в Екс във Франция седеше
и в две вериги той мечок 80 80 И в две вериги той мечок държеше — мечокът е Ганелун, мечките са неговите 30 роднини, а хрътката е Тиери, който ще победи най-злата мечка Пинабел. държеше.
Откъм Ардените се спускат трийсет мечки
и всяка заговори му човешки.
«Нам, господарю, казват, го върнете,
не го задържайте, а го пуснете,
роднини сме му ние, разберете.»
Но в миг излезе хрътка от двореца.
Нападна тя върху трева зелена
най-страшната зла мечка разярена.
И Карл видя тогава бой чудесен;
коя от двете беше победена?
Не каза му и ангелът небесен.
До утрото спа кралят Карл унесен.