Песен за Роланд

Наслизаха неверните араби
и на коне и мулета веднага
препуснаха — за боя ще се стягат.
Емирът, който ги на бой изпраща,
повика Джемалфин — боец безстрашен.
„На тебе поверявам аз войската!“
На кон кафяв и бърз след туй се мята.
Херцози четирима го обграждат,
към Сарагоса всички тъжни яхат.
Там стигнал, слиза върху плоча мрамор.
Държат му четирима стремената.
В двореца влиза той по стъпалата.
Там Брамидоние го среща плаха:
„За скръб съм се родила, господарю.
нещастна аз, загубвам мъж посрамен!“
И тя на Балигант в нозете пада,
а той я вдига, тръгват тъжни двама. Аой.

Щом вижда, че емирът там пристига,
повиква двама сарацини цар Марсили:
„Вдигнете ме да седна, нямам сили.“
И ръкавица с лява ръка вдига:
„Сеньор емире, връщам ви земите
и Сарагоса — столица красива —
и областта под нейната защита.
Погубих се, народът ми загива.“
А Балигант: „Туй силно наскърби ме,
но дълго да говоря с вас не бива,
не чака Карл, навярно си отива,
все пак приемам вашта ръкавица.“
Измъчен, в сълзи той отдалечи се. Аой.
По стъпалата на двореца слиза,
пришпорил, стига своите наблизо.
Препусна живо, другите подмина.
Лети и вика: „Хайде, сарацини,
че бягат франките! Напред, дружини!“ Аой.

На сутринта, щом се яви зората,
събуди се крал Карл и бързо стана.
Свети Гаврил, от бога там изпратен,
ръка издигна, кръстен знак направи.
Доспехите си бранни Карл остави,
разоръжи се бързо и войската.
За дълъг път те яхнаха седлата,
поеха друмищата из полята.
Отиваха да видят страшна рана
във Ронцесвал, където бой бе станал. Аой.

Пристигна Карл Велики в Ронцесвал.
Над мъртвите от плач тресе се цял.
На франките нарежда в своя стан:
„Сеньори, спрете! Сам ще ида в оня край
да търся своя сестриник Роланд.
При тържество веднъж в Екс седнах аз.
Разказа всеки храбър рицар там
за подвиг, който бил извършил сам.
И чух да казва граф Роланд тогаз,
че в чуждо царство той не би умрял,
без да навлезе в него с Дюрандал;
ще падне — победител — той така:
с лице, с очи към чуждата страна.“
На хвърлей път в Испанската земя,
на малък хълм се възкачи крал Карл.

Додето търси сестриника свой,
цветя червени вижда в тоя зной,
облени от кръвта на не един барон.
От мъка плаче той на своя кон.
Под две дървета в три скали на склон
три удара от меч познава той.
И близо там Роланд лежи в покой.
Изтръпна Карл и в мисли тежък рой
от коня слезе, стигна тичешком.
Прегърна го с ръце през тежък стон,
припадна върху мъртвия герой.

Карл, кралят наш съвзе се най-подир.
Херцогът Нейм и графът Ацелин,
Джефрейд Анджуйски с брата си Анри
изправиха го там под бор един.
Поглежда долу, где Роланд лежи,
оплаква го и искрено тъжи:
„Роланде мили, бог да те прости!
Друг рицар няма в боя да лети
тъй както тебе и да победи!
Залязва славата ми. Скръб тежи.“
И пак припадна. Как да издържи?

Крал Карл дойде в съзнание отново,
привдигнат от четиримата барони.
Видял Роланд, въздишка пак отрони.
Той хубав е, но блед като олово.
Очите гледат, пълни с мрак нагоре.
Карл с преданост оплаква го гальовно:
„Приятелю Роланде, моля бога —
да те приеме в райските покои.
Ти с лош сеньор Испания преброди!
Без теб не ще намеря ден спокоен.
Безсилен съм, от днес без жар ще ходя!
Без теб и мойта чест е без опора.
И нямам друг приятел тъй достоен.
Роднини имам, но не са герои.“
Заскуба той с ръце косите свои.
Сто хиляди французи — в скръб дълбока,
облени в сълзи, плачеха високо. Аой.

„Приятелю Роланд, щом в Лан остана 86 86 Щом в Лан сам остана — за Лан има легенди от X в XI век, като се разбира Екс, столица на Каролингите от края на IX век, докато в стих 2917 се говори пак за Екс. Значи „Лан“ е написано в X век на основа на преданието.
и там ми дойдат в моя дом печален
от чуждите царства добри васали
и ме запитат: «Где е капитана?»,
ще им отвърна, че умря в Испания,
че ще царувам скръбен и едва ли,
ще дойде ден за него да не жаля.“

„Приятелю Роланд, красавецо мой млад,
щом ида в Екс, в параклиса си — там
васалите за теб ще питат — знам.
Жестока вест ще трябва да им дам:
«Умря Роланд, завзел ми не една страна.»
Саксонци, хунгри, българи без страх 87 87 Хунгри — унгарци. България тогава е далеч на запад при хан Омуртаг (816–831), като води сполучливи войни с франкското кралство. Това е след похода на Карл Велики в Испания. Излиза, че неговото предсказание е вярно.
ще дойдат с рой враждебни племена,
и Рим, Палермо, Пулия със тях,
и тез от Африка и Калиферне чак! 88 88 Африка и Калиферне — Калиферне е вероятно местност в Азия.
Страдания и мъки дабнат пак:
кой франките ще поведе сега,
водач щом няма моята войска!
Ах, Франция, сама ще си в беда!
В такава скръб, защо живея аз?“
Затегли с мъка бялата брада,
с ръце заскуба своята коса.
Припаднаха сто хиляди без глас.