Песен за Роланд

Граф Джоцеран и Нейм херцогът — двама
в полк пети — като него други няма,
над двайсет хиляди бойци събраха.
С най-бързите коне — нормандци бяха.
И да умират — те в плен не се предават.
От тях по-вещи в битката не зная.
В бой Ричард Стари 93 93 Ричард Стари — виж ст. 173: Ричард Нормандски. води ги до края.
Той с копие отлично се сражава!

И шести полк събират те за боя.
Това са трийсет хиляди бретонци.
Те яздят като истински барони.
На копията с цветни дръжки носят
байрачета. Йодон им е сеньора.
Граф Невелон, а и маркиз Отона,
Тедбалд от Реймс — Карл виква. Тъй говори:
„Вам правя чест — водете моите хора!“ Аой.

Шест полка Карл тъй има подредени.
Херцогът Нейм след тях подрежда седми
с бойци от Поату и от Оверне.
Четирсет хиляди са те наверно.
С добри коне са, с хубави доспехи.
Под хълма в дол строени те стояха.
Благослови ги Карл с десница смела.
С Годселм и Джоцеран ще са начело. Аой.

Подрежда Нейм и осми полк наблизо,
с фламандци е и с рицари от Фризе.
Четиридесет хиляди войници,
в най-тежък бой не ще отстъпи никой.
„За вечна служба — каза Карл — добри са!“
Рембалт и Амон — двама от Галиция
ще ги предвождат като смели рицари. Аой.

Граф Джоцеран и Нейм — с бойци напети
съставиха след туй и полк девети.
Бургундци, лотарингци — в боя вещи,
те петдесет са хиляди и нещо.
Те носят брони, шлем, добре затегнат,
и стискат остри копия скъсени.
Щом бой с арабите не ще избегнат,
с Аргонския херцог — със Тиери начело,
ще удрят здраво, устремени смело. Аой.

Десети полк — с бароните от Франция,
сто хиляди най-знатни капитани.
С брадите бели, спрели на полянка,
те хубави са, с доблестна осанка.
Над ризницата двойна броня слагат,
испански или френски меч затягат.
А всеки техен щит с различен знак е. 94 94 А всеки техен щит с различен знак е — орнамент, който след време става емблема, а най-после и герб на даден род.
С коне нетърпеливи битка чакат.
„Мунджоие!“ — викат те към Карл. Развява
Джефрейд Анджуйски бойно знаме здраво. 95 95 Развява… бойно знаме здраво — в оригинала знамето е „орифламма“ (хоругва — църковно знаме). Орифламма е знаме на Римската империя, изпратено на Карл Велики от папа Лъв III в 796 г. (По време на похода в Испания през 778 г. то не е фигурирало.) Наричало се е „ори-фламма“, защото е било червено като пламък знаме със златни звезди. Отначало е било църковно знаме — хоругва в манастира „Сен Дени“. Луи VI пръв нарежда да се носи начело на армията този флаг в 1121 г. — до XV век. Капетингските крале (от 927 до 1326 г.) в XI век започват да наричат своето знаме „орифламма“, искайки да кажат, че това е знамето на Карл Велики.
То бе хоругва. В Рим го казваха Римляна,
а днес „Мунджоие“ то е назовано. Аой.

От коня слязъл, император Карл
простря се цял в зелената трева;
към изгрева извърна той глава
и да помогне — бога призова.
„Защита дай ми днес ти, отче наш.
Ти, който във далечни времена
от кит извади Йона, след това
на царя Ниневийски беше страж
и Данаил от рова на лъва
от страшни мъки после отърва;
и в жарка пещ запази три деца;
към мене с обич погледни сега.
По своя воля дай ми милостта,
за своя сестриник да отмъстя!“
След своята молитва на крака
той рипна, кръст направи над глава,
па метна се на коня оседлан,
с превързан шлем и с копие в ръка.
Държаха стреме Нейм и Джоцеран.
Карл смел, красив е, с горда стойка крал,
увереност гори в лице-кристал.
И стъпил в стреме — яха коня млад.
Тръби тръбят пред него и отзад.
А най-високо — рогът на Роланд.
И всички плачат за Роланд от жал.

Препуска Карл с достойнство, с благородство,
над бронята развял брада свободно.
Сто хиляди французи — храбро войнство
брада развяват като него волно.
Минават планини, скали високи,
клисури страшни, ровове дълбоки.
Излязоха от проходите голи,
в една испанска погранична зона
и построиха стан в поле широко.
При Балигант се връщат пратените воини,
Един от тях, сириец, заговори;
„Видяхме Карл — високомерен той е.
Бароните му ще го следват горди.
Гответе се! Ще почне скоро боя!“
„Това е ясно! — Балигант сви взори. —
Тръбете сбор — да чуят моите хора!“

Забиват силно всички барабани,
тръби и рогове отекват ясно.
Войската се въоръжава бясно.
Емирът също се не бави; стана,
навлече бързо броня медноткана.
Привързва златен шлем, в безценен камък,
и меча си на хълбок ляв препасва.
Горд, име му намери, за да властва:
по Карловия меч покрит със слава,
той „прециузе“ своя назовава.
И „прециузе“ боен вик му става.
Вред тоя вик — „безценен“ — прокънтява.
И щит със златна букла си окачва
на шията — покрит с венец кристали —
с колан — бродирана коприна бяла;
и копието си — „Малтет“, той сграбчва
със дръжка — боздуган, такава му допада,
тъй тежка — за товар на муле става.
Маркюлес Задморски стреме му подава
и коня боен Балигант възсяда.
Храбрец е той! Широк му е чатала,
а в кръста — тънък и дебел в бедрата,
със гръд широка и добре излята;
лицето — светло, едри рамената,
със поглед горд и с къдри на главата —
а тя е бяла пъпка разцъфтяла.
И в храбростта си той е постоянен!
Такъв барон! Да беше християнин!
Пришпорва кон, та кръв избликва ясна,
засили се и над скала опасна
направи скок — петдесетина крачки.
Поганците крещят: „Такъв врага ще смачка!
Французин вдигне ли се, без да бяга,
живота си загубил би веднага!
Крал Карл е луд, ако за бой се стяга!“ Аой.