Песен за Роланд

„Приятелю Роланд, бог нека има милост,
душата ти във рая да премине.
Убиха теб, а Франция днес гине.
И славни рицари за мен убити!
При толкоз скръб не ще живее никой!
Да може бог свети във висините,
преди да мина проходите Сидзер,
душата ми нагоре да издигне,
та в рая техните души да стигне!
И мойта плът във гроб до тях да скрият.“
Брада заскуба със сълзи в очите.
Прошепна Нейм: „Как скръбни са му дните.“ Аой.

Джефрейд Анджуйски каза: „Чуйте, сире,
на скръб не се отдавайте — днес мир е.
Пратете вред в полето да издирят
бароните ни в тоя бой убити.
И тука в общ гроб нека бъдат скрити.“
А Карл: „С рог трябва да разпоредите!“ Аой.

Джефрейд Анджуйски с рога затръбява.
И всички слизат — търсят из полята.
Убитите, които разпознават,
в голям общ гроб набързо те пренасят.
Дошли са с Карл епископи, абати,
подстригани свещеници, монаси.
С благословия те ги опрощават,
тамян и смирна след това разпалват,
кадилници размахват над телата.
Погребват ги със почит, благославят.
Какво да сторят? Тук ще ги оставят. Аой.

Приготвиха за път пред Карл Велики
Роланд и Оливер, отец Турпин и
на тримата герои от гърдите
извадиха сърцата в плащ копринен.
В бял мраморен ковчег ги настаниха.
А после взеха им телата — трите,
с балсам и вино ги добре измиха
и в кожи от елен след туй увиха.
Повика Карл — Тедбалд и Джибуин, а
и граф Милун, та и Отун маркиза:
„И тримата качете в колесници!“
Покриха ги с Галацка плащеница. Аой.

И тръгва пак крал Карл напред вторачен,
но вижда сарацини съгледвачи.
Към него двама пратеници яхат.
Те битка възвестиха, щом се спряха:
„Надменен крал, длъжник си ни, не бягай!
Препуска Балигант! За бой се стягай!
Голяма води той войска арабска.
Преди нощта ще видим твойта храброст!“ Аой,
Крал Карл с ръка брадата си поглади,
бе много тъжен, но не се издаде.
Огледа рицарите свои властно,
провикна се високо, гръмогласно:
„На бой, барони френски, с меч в ръката!“ Аой.

Забърза Карл и пръв от свойте воини
привърза шлем, надяна броня бойна,
препаса меча си Джоиузе — той е
от слънцето по-ярко греещ в боя.
Битернския 89 89 Битернския си щит — щит от Битерне. Може би от Битербо в Италия. си щит на врат ще носи.
Размаха копието си, ядосан,
и коня Танцандур възседна гордо —
спечели го в Марсуне, там при брода,
где Малпалин Нарбонски бе съборил.
Юзди отпуска, кон в галоп пришпорва,
пред своите сто хиляди се носи.
И бога призова, и римския апостол. 90 90 Римският апостол — апостол Павел. Като римски император Карл бика на помощ патрона на Рим. Аой.

Сто хиляди французи, както знаят,
от коня слезли, се въоръжават;
доспехи имат колкото желаят,
оръжия — достойни за прослава.
Умело те се метват на седлата,
ще дойде час да се даде разплата!
Над шлемовете висне бойно знаме.
Щом Карл съгледа в погледа им пламък,
повика Джоцеран — той от Прованс е,
херцога Нейм, Антелме — от Майанс е:
„Бойци такива в бой не ще измамят,
те всички са за мен опора здрава!
Ако нападне вражеската банда,
ще й платя аз скъпо за Роланда!“
Отвръща Нейм: „Дано! На бога слава!“ Аой.

Повика Карл Рабел и Гинеман. 91 91 Рабел и Гинеман — Рабел е много разпространено име в Нормандия.
„Нареждам ви, сеньори, в този час
ти Оливер стани, а ти — Роланд;
ти с олифан, ти с меча му голям.
На първи ред заставайте без страх!
Петнайсет хиляди бойци към вас
от храбрите най-храбри ще придам.
Ще яхат още толкова след тях
начело с Джибуин и със Лоранц.“
Херцогът Нейм и графът Джоцеран
два полка за борба подреждат там.
Ако започне бой — ще бъде тежка бран. Аой.

Французи тези бяха все напети.
След двата полка влиза в строя трети.
Баварците във него са приети —
те пики двайсет хиляди люлеят.
В бой не отстъпват те пред враговете!
След франките — царства безброй завзели,
за Карл по-мили няма под небето.
И горди те ще крачат в боя смело,
с датчанин — воин — със граф Оджер начело. Аой.

Така три полка има кралят Карл.
Четвъртия херцогът Нейм събра.
За храбри рицари ги всеки знай —
германци от Германската земя,
над двайсет хиляди са сбрани там.
На кон добър са, с меч в ръка, без страх.
Не бягат те за нищо на света.
Херцог тракийски — Херман 92 92 Херцог тракийски — Херман в оригинала „херцог от Траце“ — Навярно грешка на преписвача. Това име не може да бъде тракийско, а е чисто немско. При това е казано „германци от германска земя“ (3038). е със тях,
а той не се бои и от смъртта.