Песен за Роланд

Избяга цар Марсили в Сарагоса.
Под храст маслинов слезе той от коня.
Свалиха му и меч, и шлем, и броня.
Без дясна китка, бледен той се просна
във жалък вид върху тревата росна.
Загубил кръв, припадна от умора.
Жена му Брамимунде с тъжни взори
високо се окайва, сълзи рони.
И двайсет хиляди разбити воини
към Карл отправят клетви недостойни.
Притичват после в капище сред рози,
при Аполон и го ругаят грозно.
«Ах, бог проклет, измами толкоз хора!
Ти не възспря на царя ни позора!
За вярна служба — как му отговори!»
Те му отнимат скиптър и корона
и го привързват върху стълб позорен.
След туй, от тях в нозете им съборен,
строшиха с пръти тоя бог лъжовен.
На Терваган рубина смъкват; в рова
захвърлят Мохамед там долу, грозен,
та кучета и свини да го глозгат.

В съзнание се върна цар Марсили.
И в стаята му сводеста, с картини
рисувани, пренасят го без сили.
Царица Брамимунде в скръб възкликна:
«Нещастна аз!» — скубеше си косите,
а после на високо се провикна:
«Ах, Сарагоса, колко бедна ти си,
когато губиш мъдър цар със скиптър!
Предателство, вий богове сторихте,
щом в битката му подло изменихте.
Страхлив ще се покаже и емирът, 81 81 Емирът — това е Балигант.
ако не смаже в боеве епични
героите, готови да умират.
И кралят им е белобрад, обичан,
юнак е — дързостта си той не крие,
от бой не ще побегне — знаем ние.
Ах, жалко — няма кой да го убие!»

Карл императорът с войските смели 82 82 Този епизод — борбата с Балигант — е разказан само в «Песен за Роланд». В другите поеми за Карл липсва. Някои изследователи мислят, че е по-късна добавка към първоначалния текст, включена по време на Първия кръстоносен поход (1096–1099 г.), на границата между XI и XII век. Както и да е, «Епизодът с Балигант» разширява географските познания за света и придава историческа перспектива на «Песен за Роланд», като превръща кръстоносния поход срещу испанските маври в борба на Западната империя против целия нехристиянски свят.
в Испания стои години седем.
И замъци, и градове превзел е.
Но цар Марсили като враг го среща.
Във Вавилон 83 83 Във Вавилон — под това название тогавашните историци разбират не древния Вавилон (в Месопотамия), а Кайро, (Новият Вавилон) в Египет, столица на султаните от династията на Фатимидите (972 г.). Даже се среща титла Балигант като адмирал на Вавилон. послание горещо
на Балигант изпрати и закле го
да дойде в Сарагоса тук при него.
Ако ли не, ще блъсне боговете
и идолите им боготворени,
закона християнски ще приеме,
та с Карл Велики мир да има вечен.
А Балигант е стар емир, неверник.
Вергилий, Омир надживял бе вече.
Но се забави, че бе тъй далече.
Царства четирсет са му подчинени.
Събра войски, платна за бой разпери,
на кораби, на лодки и галери
и чак под Аликсандре спря в морето.
Там бойната си флота ще оглежда.
През май бе — първи ден приятен, летен;
войските си той през море повежда.

Голяма е проклетата войска.
Гребат, насочват и летят с платна.
По нос висок, по мачти отстрана
фенери, бисери — от бряг до бряг 84 84 Фенери, бисери — от бряг до бряг — предполагало се е, че скъпоценните камъни светят нощем. —
отгоре пръскат толкоз светлина,
та по-красиво е морето в мрак.
Щом спряха до Испанската земя,
засвети цял брегът и заблестя.
Вестта до цар Марсили долетя. Аой.

Неверните не ще направят отдих.
Навлизат във водите сладководни.
Марбризе преминават и Марброзе,
по Ебро те безшум ще се превозят.
С фенери и със бисери безбройни
посочват път на корабите бойни.
И тоя ден пристигат в Сарагоса.

Денят е светъл, слънцето е ясно.
От кораба емирът слиза мрачен.
Еспанелиц до него е отдясно.
Царе след него седемнайсет крачат,
херцози колко, графове — не зная.
Под лаврово дърво, като във стая,
постлаха на трева коприна бяла.
Там трон от кост на слонов зъб поставят.
Езичник Балигант на него сяда,
а всички други — прави там застават.
И пръв им заговаря господарят:
«Васали храбри, моя вярна стража,
не трябва кралят, император франкски,
да почне да яде дорде не кажа.
В Испания той води бран голяма.
Докле не е убит, за мене отдих няма.
А жив ли е — покорен да ми стане!»
Удари с дясна ръкавица по коляно.

Тъй каза той и сам си даде клетва:
за всичко земно злато под небето
не ще пропусне Екс да вземе, дето
Карл съди. Всеки тъй го посъветва.
Повика двама: Кларифан, а с него
и Клариен — друг рицар млад, и рече:
«Вам, синове на царя Малтраиена —
той с радост беше мой вестител вечен —
нареждам: в Сарагоса вий идете
и там на цар Марсили известете,
французите ще бъдат победени,
за битка с тях при сгода ще поема.
Таз ръкавица сгъната носете —
на дясната ръка да я надене 85 85 На дясната ръка да я надене — зла подигравка. Дясната ръка на Марсили до китката е отрязана. .
Предайте му и тоя златен жезъл,
като васал да дойде той при мене.
С бой мила Франция аз ще превзема.
С молба не ми ли падне пред нозете
Карл — християнска вяра да зареже,
короната му царска ще отнема.»
«Съгласни сме!» — неверните приемат.