Песен за Роланд

Роланд удари в камък червеникав,
такъв огромен къс не би отсякъл никой.
Скрипти метал — ни счупен, ни извит е.
От камъка отскача той, отбит е.
Не ще се счупи — туй Роланд разбира,
да го оплаче, нежни думи дири:
«Ех, Дюрандале, свят и хубав ти си!
Тук в златната ти дръжка мощи има:
от свети Петър зъб, кръв от свети Базили
и на свети Денизе кичур от косите,
и късче дреха от света Мария,
та от неверник трябва да те крия!
На верующ да служиш е прилика!
Дано в страхливец не попадаш никак!
С теб завладях безброй земи, които
държи могъщ — такъв друг няма никой —
крал белобрад, крал славен — Карл Велики!»

Роланд усеща, че смъртта е близко,
че от главата към сърцето слиза.
До бор висок притичва, ляга ниско
и по корем в тревата се простира.
И меч, и рог под себе си прибира,
с глава е към страната сарацинска.
Направи тъй — да се рече открито
от Карл и всички негови войници,
че като воин умрял е победител!
За греховете си зачел молитви,
към бога той протяга ръкавица.

Роланд усети — времето изтече,
Испания той гледа отдалече.
С една ръка удари в гръд и рече:
«Вината си признавам, боже, вече
за греховете малки и големи,
които съм извършил неуместно
до този ден, във който повален съм.»
Протяга дясна ръкавица честно.
До него слизат ангели небесни.

Под бор огромен граф Роланд прострян е,
с лице е към Испания застанал.
А спомени се връщат в паметта му:
за толкова земи, превзети храбро,
за мила Франция, за хора от рода му,
за Карл Велики, който го отхрани.
Въздишаше и горестно заплака.
Но себе си той също не забравя.
За всеки грях от бога милост чака:
«Ти, който вяра истинска ни даде,
и от смъртта дори възвърна Лазар,
и Данаил от лъвове запази,
спаси ми ти, от всяко зло душата,
от всеки грях и грешка несъзната.»
Предлага богу ръкавица дясна,
свети Гаврил я взе с десница свята.
А пък Роланд си е навел главата.
Със сключени ръце достига края.
И ангел херувим му бог изпрати,
и Михаил светият арахангел.
Свети Гаврил — ведно със тях, и зная
душата му отнасят горе в рая.

Умря Роланд. Душата литна леко.
А в Ронцесвал крал Карл пристига, гледа:
Тук няма нито път, нито пътека —
земя свободна няма нито педя
без труп на франк или на зъл неверник.
И каза Карл: «Скъп сестринико, где си?
Къде е Оливер? И где — Турпин отеца?
Джерин с побратима Джерер къде са?
Где е Отун? Граф Беранджер къде е?
Ивон? Ивори — как да ги намеря?
Гасконецът не виждам — Анджелера!
Херцог Самсун! И Ансеис храбрецът!
И старият Джерард от Русилиун къде е?
Оставих тук дванайсетте си пера!»
Без отговор са думите сърдечни.
Добави: «Боже, тъй сломен съм вече!
При тая сеч защо бях тъй далече!»
От мъка той брадата си потегли.
С горещи сълзи плачат там мъжете.
Припадат двайсет хиляди в полето.
На Нейм, херцога, сви му се сърцето. Аой.

Нито един барон, ни рицар, боже,
горчиви сълзи да сдържи не може.
Оплакват синове и братя горди,
приятели, сеньори благородни.
От тях припадат на земята много.
Херцогът Нейм, с внушение от бога,
като мъдрец на Карла заговори:
«На две-три левги вижте там в простора
над пътищата облак прах високо.
Разбирате ли — бягат много хора.
Тръгнете, отмъстете им жестоко!»
«Ах — каза Карл, — далеч са, що да сторя?
Смили се, боже, дай да ги догоня!
На мила Франция цвета ми се отрони!»
Карл викна Джибуина и Отуна,
и с тях Тедбалд от Реймс и граф Милуна:
«Пазете хълм, поля, та всички воини
загинали да си лежат достойно
и да не може звяр да ги докосне,
нито слуга, нито оръженосец.
И никой друг! — туй забранявам строго,
докле се върнем, с милостта на бога.»
А с обич те отвърнаха му кротко:
«Да, скъпи господарю, тъй ще сторим!»
И взеха те хиляда свои хора. Аой.

Нарежда Карл да затръбят с тръбите.
Пришпорва кон, повежда той войските,
неверниците гонят в равнините.
Преследват ги, не изостава никой.
Припадна вечер. Слезе Карл Велики,
в зелената морава коленичи;
към господа отправи той молитва:
да стори тъй — денят да не отлита,
а слънцето да спре над планините!
Пристига ангел — той го често вижда,
нареждане му дава той от свише:
«Напредвай, Карл, денят не ще отмине.
Нали цветът на Франция загина —
ще отмъстиш на злите сарацини.»
Щом чу, крал Карл на коня пак качи се. Аой.