CXLI
Към битката се върна граф Роланд
и храбро пак заудря с Дюрандал.
Фалдрун от Пуи той уби без жал
и двайсет и четирма други знам.
Не, няма друг за мъст тъй зажаднял!
Като елен пред кучета — така
неверниците пред Роланд са в бяг.
Турпин мълви: „Чудесен сте сега!
За всеки рицар нужно е това —
от кон да бие с копие в ръка.
Свиреп и силен да е в бой голям,
че инак пет пари не струва сам:
калугер в манастир да иде, ням,
за всички прошка да измолва там.“
Удрете ги!» — Роланд извика пак.
Французите се хвърлиха без страх,
но гинеха пред тоя силен враг.
CXLII
Щом пленници не взима вражи род —
безстрашно браниш своя скъп живот.
И франките се хвърлят с лъвски скок.
Марсили срещу тях е смел барон,
пришпорва лудо своя кон Гайнюн,
настига, удря с копие Бевон,
владетелят на Белне 72 72 Белне — Бон, на 38 км югоизточно от Дижон.
и Дижон.
След щита бронята проби му той,
та падна мъртъв смелият герой.
Уби Ивори и след туй Ивон,
и с тях ведно Джерард от Русилиун?
Но граф Роланд наблизо бе и строг
извика му: «Да те накаже бог!
Другарите ми ти уби, жесток!
Но ти ще ми платиш в най-кратък срок!
Не знаеш името на меча мой!»
Отсече му със удар на барон
песника десен за добър урок,
на син му — Джурфалеу русокос,
отне главата със замах висок.
«На Карла отмъсти! — пищят във рой
неверните към Мохамеда свой. —
Че християни пратил е — порой,
умират те, но не напускат бой!»
«Да бягаме!» — крещи изплашен воин.
Сто хиляди са в бяг под мрачен свод.
Не ще възпреш неверния им род! Аой.
CXLIII
Какво помага, че Марсили бяга?
Бой Марганицес, чичо му, затяга:
На Картаген той беше господарят.
И черна Етиопия — прастара,
с прокълната широконоса раса,
с уши широки — нему е подвластна.
Петдесетина хиляди застават
зад него дръзки и налитат бясно,
невернически боен вик надават.
Роланд извика: «Тук, това е ясно,
ще паднем мъченически, безгласно!
Позор — ако не водим бой до края!
Барони, с меча лъскав бийте — хайде,
защита на живота в боя дайте —
срам мила Франция да не сломява!
Ще дойде императорът — тогава,
щом над врага урока ни узнае:
за наш един — петнайсет техни, смаян,
ще ни благослови за вечна слава!» Аой.
CXLIV
Щом граф Роланд проклетата тълпа
по-черна от мастило вижда сам
с едничко бяло — зъбите в уста.
«Не можем устоя — извика, — знам:
че ще загинем! Удряйте завчас,
французи, братя, ето почвам аз!»
И Оливер: «Забавиш ли се — срам!»
Французите се спуснаха натам.
CXLV
Неверните ги виждат, че редеят,
с надежда почват те да се гордеят:
«Крал Карл загубва тая битка сетня!»
На коня риж се Марганицес метна.
Пришпори го със шпори позлатени:
и Оливер той точно в гръб умери.
Блестящата му броня бе строшена,
а копието чак отпред излезе.
«Получихте вий силен удар — рече, —
за мъки ви остави Карл далеко;
макар че и на нас не ни е леко,
аз отмъстих чрез вас за всички вече!»
CXLVI
Ударен зле е — Оливер разбира,
но Алтеклере — лъскав меч, той стиска,
на Марганицес шлема позлатен съзира,
кристали и цветя разпръсва ниско,
главата му разцепва до зъбите,
събаря го от коня му — убит е:
«Бъди проклет, езичнико! — извика.
Да, Карл ни губи тука; но ти нивга
там в свойто царство няма да отидеш,
да се похвалиш гордо пред жените,
че нещо ценно си ми взел и нито,
че сторил си щета на Карл Велики!»
Роланд след туй на помощ той повика. Аой.
CXLVII
Разбира Оливер — на смърт ранен е.
Не ще постигне пълно отмъщение.
В тълпата гъста той зачупи вещо
и щитове, и копия — сече горещо
крака, пестници, гърбове и плещи.
И който би го зърнал как сечеше,
как труп след труп събаряше в полето,
ще помни вечно, че той рицар беше.
И Карловия боен възглас ето:
«Мунджоие!» — викна той за път последен.
Другаря си Роланд помоли бледен:
«Събрате мил, елате тук до мене.
Горко ни! — Днес ще бъдем разделени.»
CXLVIII
Роланд съгледа Оливер, че гине:
лицето му — безцветно, бледо-синьо,
а тялото му светла кръв облива,
съсирена чак доземи отива.
«Какво да правя, боже, не разбирам!
Без полза беше храбър, брате мили,
друг като теб безстрашен не намирам!
Ах, мила Францийо, без рицари такива
оставаш унизена и загиваш!
И кралят Карл загубва днес закрила!»
Припада той на коня си без сила.
Читать дальше