Песен за Роланд

Роланд на коня бърз, на Велянтиф,
минава през испански теснини.
Оръжието му добре стои.
Смел, копие в ръката си върти,
с връх остър към небесни висоти.
На върха с бяло знаме — отстрани
чак до ръцете му висят ресни.
Напет е той и по лице красив.
След него бойният другар върви.
«Защитник ни е!» — всеки там мълви.
Свирепо той неверните следи,
а своите франки — с нежност във гърди;
и казва им любезно — вожд любим:
«Напред, барони, в боя да вървим!
Неверните до смърт да съкрушим!
Богата плячка днес ще присвоим.
Кой френски крал такава е добил?»
Врагът съвсем се беше приближил. Аой.

И каза Оливер: «Сърцето ми е свито,
че с рога не засвири ти открито,
а затова и Карл не е наблизо.
Вина той няма, че не знае нищо;
и тези тук нима ще укротите?
И затова — напред срещу вразите!
Барони, нека в бой да ги разнищим!
Заклевам ви, безстрашно да решите
със удар всеки удар да сломите,
със Карловия боен вик в гърдите!»
И франките: «Мунджоие!» 53 53 «Мунджоие!» — боен вик на Карл Велики. — силно викат.
И който туй би чул из долините,
той рицарската доблест ще почита.
Препускат, боже, гордо и красиво,
пришпорват си конете и политат
готови да заудрят всичко живо.
А и неверните нападат диво.
Една пред друга — срещат се войските.

Пръв Аелрот препуска пред войската —
на цар Марсили сестриникът златен,
обиди той крещи към всички франки:
«Коварни френци, почва днес разплата!
Измами ви Роланд, не ще ви брани.
Луд крал е, който тук ви запрати!
Днес без десница кралят ви остава,
а мила Франция — без свойта слава!»
Роланд го чува, боже! — с болка ядна.
Пришпори коня, пусна го в атака
към Аерлот и смело го нападна.
Разбива щит, разкъсва броня чак и
троши ребра, гърдите му отваря,
достига и разцепва му гръбнака.
Душата му вън с копие запраща.
Извил желязо, мъртвия разклаща,
от коня на земята го събаря.
И шията му се на две сломява.
Но се не сдържа, пак му заговаря:
«Нищожна твар! Карл не е луд, разбра ли?
Предателите мрази, а не жали!
Герой е той, затуй ни тук остави.
Днес мила Франция не губи слава.
Наш ред е, франки, удряйте ги здраво!
Неверните грешат, а ний сме прави!» Аой.

Там беше и херцогът Фалсарон,
на царя брат; от оня край барон,
отдето са Датан и Абирон. 54 54 Датан и Абирун — бунтовници, които според библейското предание били погълнати от земята за неподчинение на Мойсей.
Лъжец от вероломно потекло.
Измериш ли широкото чело —
между очите педя би било.
Разстроен от смъртта на Аелрот,
от гибелта на сестриника свой,
измъкна се навън от своя взвод,
към франките завика с грозен вой:
«Днес мила Франция ще претърпи позор!»
Чу Оливер и, гневен, своя кон
със златни шпори смушка. — Фалсарон
той ще срази в борбата от упор!
Разцепил щит и броня като ствол
и копие до знамето забол,
там мъртъв го свали без всеки спор.
Предателят лежеше като сноп.
Над него Оливер извика горд:
«Нищожна твар, гневи се в своя гроб.
Французи, ще спечелим тоя бой!»
С вика на Карл «Мунджоие» — тръгва той.

Там беше също церят Корсабликс,
роден далеч в берберските земи.
Той разярен към своите крещи:
«Във тая битка ще ги победим.
Те малко са, защо да се боим!
И тези тук не струват пет пари.
Не може да помогне Карл дори,
на смърт обречени са до един!»
Но чу архиепископът Турпин.
Противен му е този сарацин.
Натисна шпори с остър златен шип;
неверникът настигнал, той проби
щита му здрав и бронята разши,
а копието в тялото му вби.
Натисна с дръжка, разлюля го жив,
а мъртъв го свали нетърпелив.
Щом вижда, че подлецът там лежи,
извиква туй, което му тежи:
«Презряна твар, говореше лъжи!
Крал Карл и днес от вас ще ни спаси,
не бяга франк, горд с храбрите предци,
ще обуздаем вашите бойци!
Жив няма да оставим ни един!
Французи, смело бийте ги в гърди!
Победа взехме първа — бог така реши!»
И с вик «Мунджоие!» — фронта той държи.

Джерин срази Малпримис от Бригант.
Не струва му добрият щит пара:
на две разби му възела-кристал,
едната половина — настрана,
и бронята му до месо раздра,
та копие в гърдите завъртя.
Неверникът на пътя се простря.
Душата му отнесе сатана.

Събрат Джерер наказа Амирафла. 55 55 Наказа амирафла — същият от Балагет в ст. 894.
Строши му щита, бронята разряза,
заби в стомаха копието цяло;
натиска го в дебелото му тяло,
извива дръжка, мъртъв го поваля.
А Оливер: «За враг такъв — не жаля!»