Песен за Роланд

Испания крал Карл опустоши.
Един ли град и крепост разруши.
Завършил е войната си, реши.
Към мила Франция ще яха, не търпи.
И граф Роланд на копие скрепи
байрак, от хълм високо го разви.
Войската вдигна стан — тръба тръби.
Но сарацини в ширни долини
препускат в ризници от две страни,
с превързан шлем, на шия щит лежи,
с препасан меч — и копие искри!
Четиристотин хиляди в зори
на връх планински спряха сред гори.
Каква беда над франките тежи! Аой.

Денят отмина, черна нощ настана.
Спи Карл и сън яви му се тогава,
че Сидзерските проходи минава
и здраво стиска копие от ясен.
Граф Ганелун със две ръце го грабна
и грубо го начупи — силен, снажен, —
та късчетата вредом се разнасят. 41 41 Та късчетата вредом се разнасят — значението на тоя сън е, че ще загинат много хора на Ронцесвал и душите им ще отидат на небето.
Спи Карл, за миг не се разбужда даже.

След тоя сън и друг му се открива:
че в Екс в параклиса си той отива.
Мечок в десницата му зъби впива. 42 42 Мечок е десницата му зъби впива — този сън може да се тълкува така: мечокът е Марсили, десницата на Карл е Роланд, леопардът е Алхалифа, хрътката е Роланд, ухото е ръката на Марсили, която ще бъде отрязана от Роланд. Такива сънища се срещат много често в литературата на средните векове.
И леопард от връх ерденски слиза,
безмилостно разръфва му гърдите.
Но ето хрътка във двореца скрита,
със скокове до мечката достига,
отхапва й едно ухо, сърдита,
и яростно в бой с леопарда влиза.
Французите шептят: «Голяма битка!»
Не знаят кой ще бъде победител.
А Карл си спи, не се събужда никак. Аой.

Нощта преваля, вече зазорява
и кралят Карл, сред тръбен зов, тогава —
на кон край полковете свои яха.
«Кой, господа барони, без уплаха,
сред тия тесни проходи и пазви
в ариергарда най-добре ще пази?»
«Доведеника мой! — му отговаря
граф Ганелун. — Роланд! По-храбър няма!»
Щом чу, сурово го изгледа кралят.
«Жив дявол сте! — сърдито той му каза. —
До смърт в плътта ви влязла е омраза!
А кой пред мен да води авангарда?»
Отвърна Ганелун: «Оджер Датчанин
е най-добре начело да застане!»
в ариергарда съм от вас избран.
Тоз, който Франция държи — крал Карл
не ще загуби боен кон за срам,
катър, мъска, за да ги язди сам,
кон за езда или товарен — там
с меч пазени ще бъдат при беда!“
А Ганелун: „Това е вярно, да!“ Аой.

Щом чу Роланд, че е в ариергарда,
на своя втор баща извика ядно:
„Ах, мръсна твар, подлец страхлив и гаден,
остави жезъла на Карл да падне,
знай: ръкавицата му ще увардя!“ Аой.

Роланд пак рече: „Кралю справедливи,
на мене дайте лъка, що държите —
да го изпусна, никой не ще види,
а Ганелун безсрамно ви обиди —
изпусна жезъла 43 43 Изпусна жезъла — това е грешка навярно на някой от певците, който е забравил, че в ст. 333 Ганелун изпуска ръкавицата, а не жезъла. с десница свита!“
Умислен, свежда Карл глава открито,
брада поглажда и мустак присвива,
не може сълзите си да прикрива.

Тогава Нейм пристъпва, не търпи:
васали няма други по-добри.
И рече: „От това, що говори,
разбрахте, кралю, в гняв Роланд кипи.
В ариергарда пращат го, нали?
Друг няма годен — да го отмени!
Опънатия лък му дайте вий,
друг кой, кажете, с него да върви!“
Карл метна лък, Роланд го улови.

И Карл на своя сестриник Роланд:
„Мой сестринико, вие сте избран!
Задръжте половината войска,
осигурен ще бъдете така!“
Отвърна той: „Ненужно е това.
Убил ме бог, ако докарам срам!
И с двайсет хиляди отпор ще дам
През прохода минете с боен флаг.
Докле съм жив, не бойте се от враг!“

На боен кон бе граф Роланд 44 44 Тук са изброени първите 10 (включително Роланд) — перове на Карл. Турпин е един от прелатите на Империята, не е вероятно да бъде другар на тези светски люде. Гуалтеротум — като лице, подчинено на Роланд — също не може да е пер. Но ако ги сравним с изброените в стих 2402–2410 (Оливер, Турпин, Джерин, Джерер, Отун, Беранджер, Ивон, Ивори, Анджелер Гасконски, херцог Самсун, Ансеис и Джерард от Русилиун), липсват ни Ивон и Ивори, Анджелер Гасконски и херцог Самсун. Добавени са в повече Астор и Гайфиер. Понеже е имало различни певци, не е чудно да се забрави първият списък. качен. Аой.
До него спря побратим Оливер.
Джерин дойде и графът смел Джерер;
дойде Отун, ведно със Беранджер;
Астор с Ансеис Стария дойде,
Джерард от Русилиун 45 45 Джерард от Русилиун — той е един от перовете на Карл, често герой в старофренските поеми. Той е действително лице от IX век. — могъщ орел —
и Гайфиер — херцог богат и смел.
„Ще ида!“ — и Турпин им се закле.
„И аз съм с вас — добави граф Гуалтер. —
Васал съм ваш и с вас съм от дете!“
И двайсет хиляди бойци избраха те. Аой.