Песен за Роланд

Навел глава, седеше мълком кралят.
Той никога не бърза — заговаря
след като сам обмисли всичко здраво.
Най-сетне гордо лик суров изправи,
на пратениците въпрос постави:
„Добре, но цар Марсили враг ми стана:
Кажете ми — как вяра да му хвана?
Не думи — мен гаранция ми трябва!“
„Заложници ще ви дадем тогава —
отвърна сарацинът — десет, двайсет,
дори на смърт свой син сред тях ще пратя,
а мисля, че ще има и по-знатни.
Идете си във Екс, в двореца кралски:
на Михайлов ден — от всички славен
да дойде, цар Марсили обещава.
Там, в баните, що бог за вас направи,
ще се покръсти той в Христова вяра.“
И каза Карл: „Спасил се би тъй царя.“ Аой.

Бе чудна вечер, слънчева и тиха.
Заведоха на яслите мъските.
И шатра бе в градината забита,
вестителите вътре настаниха.
Да ги обслужват, даже без да мигнат,
слуги дванайсет им определиха.
Щом призори крал Карл от сън се вдигна,
изслуша служба — утринна молитва.
В градината след туй под бор се спира
и на съвет бароните събира:
той с франките за всичко се допитва. Аой.

В градината под бор крал Карл отрано
бароните си на съвет покани.
Турпин 21 21 Турпин — архиепископ от Реймс (753–794). Исторически не участвува в походи. А тук е един от главните герои и загива на Ронцесвал. Има го в почти всички старофренски хроники и поеми. В „Роланд“ той е предан и храбър войник-отец. — архиепископът, застана
до Ацелин Гасконски 22 22 Ацелин Гасконски — графът храбър — неизвестно лице. В ст. 2882 се явява в свитата на Карл, значи не е бил в ариергарда. — графът храбър
Джерер, Джерин с херцог Оджер 23 23 Херцог Оджер — Оджер Датчанин. Той е един от дванайсетте пера на Карл. Постоянен герой на френските епически песни. Син на датския крал Жофроа. там бяха,
и Ричард Стари 24 24 И Ричард Стари — Ричард Нормандски. Виж и ст.3050. с Хенри млад братанец,
Тедбалд с Милун от Реймс, деца на братя.
И граф Роланд се приближи тогава,
и Оливер до него там застава.
От Франция край тях — хиляда франки.
Дойде и Ганелун 25 25 Дойде и Ганелун — не е сигурно дали Ганелун е историческо лице. Предполага се, че той е архиепископът от Санс — Гвенило (837–865), съден в 859 г. за предателство и опростен. Но нашият поет е дал крайното наказание — поради отвращението му от предателството. — предател който стана.
Тъй злополучният съвет захвана. Аой.

„Барони мои — Карл Велики рече, —
Марсили иска с мене дружба вече.
В дар обещава лъвове и мечки,
соколи над хиляда със пера сменени, 26 26 Със пера сменени — соколите минават критичен момент — смяна на перата, след което се ценят повече.
камили седемстотин, хрътки леки,
товари триста — с чисто злато всеки,
каруци петдесет със скъпи вещи.
Във Франция да си вървя, подсеща;
щял в Екс да дойде след известно време,
Христовата ни вяра да приеме,
земята си — като васал от мене.
Но знам ли що таи си той в сърцето?“
Французите: „Не вярвайте! Проклет е!“ Аой.

Завърши мисълта си Карл Велики.
Пристъпи граф Роланд и с всички сили
към своя крал, нетърпелив, извика:
„Да помним ний лъжите му предишни!
През дългата война седемгодишна
за вас превзех и Ноплес, и Комиблес, 27 27 Ноплес и Комиблес — град Ноплес е близо до Сарагоса, а вторият град е неизвестен.
превзех Валтерне и земята Пине, 28 28 Валтерне и земята Пине — Валтера е сарацински замък на 95 км от Сарагоса. Пине, Баласгед, Туеле са местности между Ронсевал и Сарагоса. Сезилие е навярно Севиля, която поетът премества от Южна Испания тук.
и Баласгед, Туеле и Сецилие.
Измамник стана този цар езичник.
Изпратил бе петнайсет сарацини,
държеше всеки клонче от маслина
и също обещаваха ви всичко.
Запитахте французите си вие.
Послушали съвета лекомислен,
изпратихте там графове обични:
Базан и неговия брат Базилие. 29 29 Базан и неговият брат Базилие — неизвестни лица. Срешат се и другаде. В историята има много християнски посланици, убити от езичниците.
А той им взе главите под Халтилие!
Воювайте все тъй със цар Марсили,
към Сарагоса тръгвайте с войските,
обсаждайте града му, без да спите —
за графовете тъй ще отмъстите!“ Аой.

Глава навел, размисля Карл на сянка,
брада поглажда и мустак оправя,
на сестриника отговор не дава,
добър, ни лош; мълчат си всички франки.
Едничък там се Ганелун изправя,
пред Карл застава, гордо заговаря:
„Не слушайте безумец, господарю,
ни мен, ни друг — щом полза не принася.
Нали Марсили обещава ясно
васал покорен вече да ви стане,
по ваша милост цар да е в Испания
и да приеме нашта свята вяра? —
Тоз, който мир с Марсили не желае,
на смърт ни води, без това да знае.
От луда гордост той съвет ни дава,
а всяка мъдра дума по е права!“ Аой.