Песен за Роланд

Когато Карл се върна от Испания,
отиде в Екс — престолен град на Франция.
В двореца влезе, в залата застана.
Дойде при него — хубавата Алде.
„Роланд къде е? — пита. — Капитана?
За мен да се ожени клетва даде!“
Изпитва тежка скръб и мъка кралят.
Заплаква, тегли си брадата бяла.
„Ах, сестро мила, мъртъв момък чакаш!
Но мога да ти дам добра замяна:
Лоевис той е, 139 139 Лоевис той е — Луи Благочестиви, бъдещият император (814–840). Син на Карл Велики. друго що да кажа,
мой син е той, а и наследник даже!“
Отвърна Алде: „Казваш нещо странно.
Не дал ми бог, ни никой божи ангел
подир Роланд аз жива да остана!“
Загуби свяст, в нозете му припадна.
Умря. Смили се, боже, над душата страдна! 140 140 Умря. Смили се, боже, над душата страдна! — Други ръкописи рисуват нашироко мъката на Алде.
Бароните през сълзи я оплакват.

Тъй хубавата Алде си отива,
а кралят мисли, че е още жива.
От жал към нея плаче Карл Велики.
За двете й ръце я той повдига,
ала назад главата й заклима.
Щом Карл разбра, че мъртва е, че стине,
веднага прати четири графини.
Те в женски манастир я подредиха
и цяла нощ над нея бдяха тихо.
Покрай олтар ковчега настаниха.
Тъй с кралски почести я уважиха. Аой.

Карл императорът пристигна в Екс.
Злодеят Ганелун е окован добре.
Със кожени каиши от елен
слугите го привързаха сломен
на стълб, забит пред кралския дворец.
С тояга всеки удря разярен.
Туй заслужава злобният подлец,
присъда чака — тежко обвинен.

Записано е в летописи стари,
в параклиса във Екс се те събрали.
Туй станало в голям тържествен празник —
било Свети Силвестър 141 141 Силвестровден е на 31 декември. , тъй ми казват.
Тогава почва съденето — разказ
за туй, що стори Ганелун — предател.
Довеждат го пред краля император. Аой.

И каза кралят: „Господа барони,
съдете право и според закона. 142 142 Карл не е имал право сам да осъжда васал. Това ставало само в съд на перовете. Тяхното решение е било задължително за Карл Велики.
че Карл повикал най-добри васали,
В Испания заведох Ганелун, а
отне той — двайсет хиляди живота!
Не ще се върне ни Роланд от боя,
ни Оливер — героят благороден.
И перовете ми предал за злато, злобен!“
А Ганелун: „Да премълча не мога.
Надмина ме Роланд в пари, в имоти,
затуй желаех да отиде в гроба.
Предателство не виждам тук, за бога.“
Отвръщат франките: „Ще съдим строго.“

Прав Ганелун стоеше там пред краля.
С лице бе свежо и с юначно тяло:
да беше честен, той герой би станал.
Огледа той съдиите си знатни,
роднините си — тридесет гаранти,
и се провикна после гръмогласно:
„Барони, чуйте, ще ви кажа ясно:
ведно с крал Карл и аз бях във войската
и служех му със обич, с вярност свята.
Но племенникът му Роланд ме мрази;
осъди ме на смърт и ме изпрати
при цар Марсили в Сарагоса стара.
С умение успях да се запазя.
Презирам аз Роланд, открито казвам,
и Оливер и техните другари.
Сам Карл чу туй с бароните си даже.
Аз отмъстих си, но не съм предател.“
А франките: „Съветът туй ще каже.“

И Ганелун видя, че съд голям ще има
за него и за тридесет роднини.
Един от тях, красноречив за трима,
от замъка Соранце 143 143 От замъка Соранце — навярно Саранса в Пиренеите. — Пинабел по име,
с дар слово е, та всички го почитат.
Отличен воин — щом сам си брани щита! 144 144 Отличен воин — щом сам си брани щита! — Доспехите на средновековния воин — шлем, броня, ризница, щит и наколенници — по право получавал победителят при двубоя. Така че при двубой, защитавайки себе си, всеки защитава и своето оръжие. Аой.
И каза Ганелун: „На вас разчитам
приятелю, от смърт да ме спасите.“
А Пинабел: „Ще ви спася! Че никой
не ще гласува за бесило, мисля,
че Карл двубой от двама ни ще иска,
а с меча аз опровергавам всички!“
Доволен Ганелун се кланя ничком.

Саксонци са в съвета и баварци,
пуатевини, френци и норманци,
и тиедеи 145 145 Тиедеи — това е старото англосаксонско название на германците. Може би тук е употребено за тези от Северна Германия, за отличаване от баварците (южни германци). Но саксонците (от Северна Германия) са посочени отделно. Не е ясно. доста, и германци.
Оверненци най-много се докарват.
От Пинабел страхуват се, та казват
един на друг: „Осъждане не трябва.
И по-добре е да помолим краля
да му прости. А Ганелун тогава
да служи вярно, както подобава.
И да умре — Роланд е във земята,
с имот не ще го върнем, ни със злато.
А луд е, който с Пинабел се хване!“
Но Тиери, брат на Джефрейд, той само 146 146 Но Тиери, брат на Джефрейд, той само — братът на Джефрейд Анджуйски. Продължава да се възвеличава тоя род. Тиери има почетно място в поемата.
туй ще оспори, срещу тях ще стане! Аой.