Песен за Роланд

Че е ранен в лицето, Тиери усети.
Кръвта на капки по тревата свети.
Нападна сам — не чакаше подкрепа,
на Пинабел той шлема до носа разцепи.
От черепа му мозъкът затече —
и мъртъв го събори долу с меча.
Тъй с удар смел двубоя той спечели.
Крещяха всички: „Чудо туй не е ли!
И с право Ганелун ще бъде лесно
с роднините заложници обесен.“ Аой.

Щом Тиери спечели свойта битка,
Карл гордо приближи с лице открито,
с Вилялм от Блаиве, с Джефрейд Анджуйски в свита
и с другите барони най-любими:
с Оджер Датчанин, с Нейм — херцог: четрима.
В обятията си героя взима,
със своя бобров плащ лицето му изтрива —
отхвърля го, с друг рамене покрива.
От Тиери оръжията снимат,
па на мъска арабска го качиха
и шумно, с радост, в Екс го придружиха.
Там на площада пред двореца слизат.
На другите смъртта сега е близо.

Крал Карл повика графове, херцози.
„Със задържаните какво да сторим?
Създадоха в съда ми суматоха,
за Пинабел заложници дойдоха!“
Отвръщат: „Смърт за всеки заговорник!“
Карл призова Басбрун — добър надзорник.
„Да се обесят на дъба магьосан! 148 148 На дъба магьосан — дървото, на което са бесили или са се бесили, се е смятало за проклето, омагьосано.
Кълна се в таз брада със бели косми,
за кой да е до смърт си отговорен!“
„Как иначе?“ — отвърна той покорно.
Със сто слуги насила той ги води.
Обесват ги — те тридесет на брой са.
Предател губи себе си и своите. Аой.

Пак сбират се баварци и германци,
бретонци, пуатевини и нормандци.
Решиха всички, с франките съгласни,
да пратят Ганелун на смърт ужасна.
Четири коня водят без седлата,
привързват му за тях ръцете и краката.
А луди са конете, бързо бягат.
Слуги четирма погват ги веднага
към края на полето, към реката.
Тъй ще загине Ганелун предател.
Изпъват му се всеки нерв и става,
разкъсва се и тялото му здраво.
Облива кръв зелената морава.
Такава смърт безчестника очаква.
Предателството никой не оплаква.

Когато отмъсти си Карл Велики,
французите епископи, владици,
баварските, германските — повика.
„В двореца знатна пленница аз имам.
След проповеди и безбройни притчи
тя заяви, че господ-бог обича,
приема християнството, че иска
душата й във рая да отиде.“
„За кръстници — отвръщат — трябват дами видни.“
И в баните на Екс епископи, владици
покръстиха испанската царица.
Тя Джулиана вече се нарича.
За християнка вярна — тя се врича.

Когато правосъдие раздаде,
Карл усмири гневът си безпощаден
и кръсти Брамидоние; тогава
денят отмина, тъмна нощ припадна.
Карл легна в сводест кът и чу в забрава,
свети Гаврил от бога съобщава:
„От цялата империя сбери войската,
че от земята Бире 149 149 От земята Бире — може би Ебире — в Южна Испания, където християнските църкви са били унищожени от завоевателя. вест изпрати
крал Вивиен. Градът му Имфе страда —
неверниците почнали обсада.
Той християните зове печално.“
Не иска императорът първоначално.
„Животът ми е труден, боже!“ — жално
си тегли той брадата бяла, плаче.
Тук свършва песента, Туролд която тачи. 150 150 Тук свършва песента, Туролд която тачи — различните литературни изследователи търсят историческо лице, но не са убедителни в доводите си. Дали Туролд е авторът или певецът, или преписвачът на поемата „Песен за Роланд“, остава неизвестно.