Песен за Роланд

И вижда Карл там своите барони,
че идват, казват: „Господарю, молим,
пуснете графа Ганелун свободен,
да си живее — мъж е благороден.
Да служи и в доверие, и в обич.
Че неговата смърт, имот огромен —
не ще ни върнат тук Роланд отново.“
А каза Карл: „Към мен сте вероломни!“ Аой.

Щом Карл видя постъпката им низка,
присви лице, стъмниха се очите.
От тежка скръб нещастен той се счита.
Но идва Тиери при него — рицар,
брат на Джефрейд — херцогът му любими.
Той слабо, крехко, стройно тяло има.
Бе тъмнокос и по лице — черникав,
не бе висок и нисък не бе никак.
И каза той на своя крал учтиво:
„Кралю почтен, не искам да скърбите,
нали ви служа толкова години,
та, мисля, граф Роланд, кълна се аз в дедите,
към Ганелун дори вина да има,
вам служеше и тя е извинима.
А Ганелун предал го — значи: изменил е!
Към вас той свойта клетва нарушил е!
Отсъждам аз: обесен да загине,
през мъки тялото му да премине,
защото към предател няма милост!
На Ганелун роднина щом това отрича —
със меча, който съм препасал, живо
ще защитя присъдата пред всички.“
А франките: „Това е справедливо.“

Тогава Пинабел дойде при краля.
Висок и силен, пъргав бе и храбър.
Удари ли — с живота се прощавай:
„Понеже ваш съдът е, господарю, трябва
да спрете тоя шум и тая врява!
Чух Тиери присъда да издава.
Лъжлива е, затуй ще се сражавам!“
От кожа на елен той ръкавица дава.
„Залог ми трябва!“ — викна кралят ясно.
Роднини трийсет станаха безгласно. 147 147 Роднини трийсет станаха безгласно — те ще бъдат заложници, ще отговарят както за това Пинабел да се яви своевременно на мястото на двубоя, така и за правотата на делото му.
„Съгласен съм с двубоя.“ — кралят каза.
Заложниците дотогаз ще пазят. Аой.

Ще има битка — Тиери разбира.
И той подаде дясна ръкавица.
А кралят Карл за него гарантира.
И на площада пейки четири сложиха.
Там сядат тези, що приеха риска.
Двубоят бе редовно предизвикан —
според Оджер Датчанин. Не отрича никой.
Конете си, оръжията искат. Аой.

За бой готови изповед приеха.
Простени бяха и благословени.
След службата причастието взеха.
За църкви дават дарове големи.
При Карл дойдоха, щом настъпи време.
Поставят си те шпори на нозете.
Обличат брони — бели, здрави, леки.
Привързват шлемове — те ярко светят.
Препасва меч със златна дръжка всеки.
На шия — щит с квадрати, в багри цели.
И остри копия в десница взели,
те се покачват бързо на конете.
Сто хиляди войници плачат, клети,
Роланд обичат, Тиери жалеят.
Бог само знае кой ще оцелее!

Широка е ливадата под Екс.
Двубоят там започва тоя ден.
Храбрец е всеки, смел и убеден,
а бързи, буйни — техните коне.
Отпуснали юзди, нападат, удрят: звек.
И пак се дебнат и стоят нащрек.
На късове е всеки щит строшен.
Разнищват брони, ремък и въже.
Седлата ги изсипват — падат те.
Заплакаха сто хиляди мъже.

И двамата са паднали в полето. Аой.
Но бързо се изправят на нозете.
Юначен, лек и пъргав Пинабел е.
И без коне пак боя те подемат.
За златна дръжка всеки стиска меча —
от шлем стоманен искри скачат вече
и удрят пак — едва не сцепват шлема.
Потръпват рицарите френски, честни.
„Ах, боже — каза Карл, — дай правдата да блесне!“

И рече Пинабел: „Признай се — победен!
Ще бъда твой васал по обич и по чест.
Богатство ще ти дам каквото щеш,
но Ганелун от Карл да е простен.“
Отвърна Тиери: „Не чакай туй от мен!
Отстъпя ли — то значи съм подлец.
Съд божи е — един ще е мъртвец!“ Аой.

„Бароне храбър — рече Тиери, —
висок си, строен — сила в теб трепти,
по свойта храброст пръв си ти дори.
От тази битка откажи се ти,
от Карл ще искам да те опрости.
Но Ганелун — тъй ще накажем ний,
за туй да се разказва дълги дни.“
А Пинабел: „Ний с бог ще го спасим!
Че моя меч рода ще защити,
пред жив човек не спира, а лети.
Смърт по-добре, не укор нетърпим!“
Отново удрят те по шлем красив,
със златни нишки целият обшит,
та до небето литват рой искри.
Не ще ги спрат от тоя бой открит.
Не ще завършат без човек убит. Аой.

Мъж храбър, Пинабел от град Соранце
удари Тиери по шлема провансалски:
отскочи огън, запламтя тревата.
Стоманен връх насочи му в главата,
над челото го хлъзна по средата,
посред лицето шлема му разряза
и дясната му буза с кръв беляза,
и бронята му тая кръв обхвана.
Спаси го бог — жив Тиери остана.