Чарлз Дикенс - Скици от Боз (разкази). Коледна песен. Повест за два града (Избрани творби в пет тома. Том 5)

Мистър Дъмпс имаше племенник, който беше женен от една година и който се явяваше нещо като негов любимец, тъй като му беше изключително удобен да упражнява върху него възможностите си да трови живота на хората. Мистър Чарлс Китърбел беше дребен и кокалест мъж, с доста едра глава и широко добродушно лице. Приличаше на съсухрен великан с отчасти запазена глава и лице и понеже беше кривоглед, когато разговаряше с някого, неговият събеседник нямаше представа накъде точно гледа. Можеше да изглежда, че е вперил очи в стената, а в същност да съзерцава точно вас. Накратко — човек нямаше как да хване погледа му, но това не е болест, дето се прихваща, за което би трябвало да сме благодарни на провидението. В допълнение към това описание може да се каже, че мистър Чарлс Китърбел беше едно от най-доверчивите и най-прозаичните човечета, притежавали съпруга и къща на Грейт Ръсел Стрийт, Бедфърд Скуеър. (Чичо Дъмпс винаги изпускаше изисканото „Бедфърд Скуеър“ и на негово място поставяше ужасното наименование „Тотнъм Корт Роуд“.)

— Но, чичо, вие на всяка цена трябва… вие просто трябва да ни обещаете, че ще станете кръстник — каза мистър Китърбел една сутрин по време на разговор със своя уважаван роднина.

— Не мога, не, наистина не мога — отвърна Дъмпс.

— Но защо да не можете? Джемайма ще го приеме като обида. Това никак няма да ви затрудни.

— Колкото до затруднението — отвърна най-нещастният човек на света, — аз нямам нищо против, но нервите ми са в такова състояние, че не бих могъл да издържа тази церемония. Сам знаеш, че не обичам да излизам от къщи… За бога, Чарлс, престани да си играеш с този стол така, защото ще полудея.

Мистър Китърбел, забравил за нервите на чичо си, от десет минути описваше кръгове, както беше седнал на стола, забил единия му крак на пода, а останалите оставил да стърчат във въздуха и здраво опрял ръка на бюрото.

— Извинете, чичо — каза Китърбел засрамен, като изведнъж се пусна от бюрото, при което трите вдигнати крака на стола се стовариха обратно върху пода с такава сила, че едва не втънаха.

— Хайде, моля ви, не отказвайте. Ако е момче, нали знаете, са нужни двама кръстници.

— Ако е момче! — каза Дъмпс. — Ама защо не кажеш направо дали е момче, или не?

— Щеше да ми е особено драго да ви кажа, но не мога да твърдя, че е момиче или пък момче, когато детето още не се е родило.

— Още не се е родило! — повтори Дъмпс и лъч надежда озари мрачната му физиономия. — Е, в края на краищата може да се окаже, че е момиче и тогава няма да имате нужда от мен, а ако е момче, може и да умре, преди да го кръстите.

— Не дай боже — каза бъдещият баща и доста се натъжи.

— Не дай боже — съгласи се Дъмпс, но явно доволен от идеята си. Беше започнал да се развеселява. — Аз лично се надявам да не е така, но доста често през първите два или три дни от живота на новородените се случват ужасни неща. Чувал съм, че не са рядкост разните пристъпи, а гърчовете били нещо обикновено.

— За бога, чичо! — промълви дребничкият Китърбел, останал почти без дъх.

— Да, моята хазайка се освободи от бременността си… кога беше… миналия вторник; роди чудесно момченце. В четвъртък вечерта дойката седнала с него в скута си пред камината и то изглеждало изключително добре. Изведнъж лицето му посиняло, а телцето му било обзето от спазми. Извикали лекар веднага, който направил всичко възможно, но…

— Какъв ужас! — прекъсна го Китърбел поразен.

— Детето, разбира се, почина. В същност твоето дете може и да не умре, а ако е момче и доживее деня на кръщавката, е, какво пък — ще се наложи да стана един от двамата кръстници.

Несъмнено Дъмпс прояви благодушие, защото разчиташе на лошите си предчувствия.

— Благодаря ви, чичо — изрече развълнуваният племенник и стисна ръката му така горещо, сякаш онзи му беше направил огромна услуга. — Може би ще е по-добре да не съобщавам на мисис Китърбел за това, което ми разказахте.

— Да, ако е паднала духом, по-добре ще е да не й споменаваш за печалния случай — отвърна Дъмпс, който, разбира се, беше измислил цялата история, — макар че твой дълг е като неин съпруг да я подготвиш за най-лошото.

Ден или два по-късно Дъмпс седеше в любимия си евтин ресторант и преглеждаше сутрешния вестник, когато пред очите му се мярна следното съобщение:

„Раждания: Събота, 18 т.м., на Грейт Ръсел Стрийт, съпругата на мистър Чарлс Китърбел, ескуайър, син.“

— Момче е! — извика той и тресна вестника за почуда на сервитьорите. — Момче е!