Госпожиците Браун и цялото им дружество усетиха наближаващата опасност и се опитаха да я избягнат чрез насмешки и сарказъм. „Старците може и да имат вече библии, обаче не могат да четат“ — казаха и трите в хор. „Нищо, могат да се научат“ — отговори мисис Джонсън Паркър. „Децата също не могат да четат“ — напомниха сестрите Браун. „Нищо, могат да бъдат научени“ — отвърна мисис Джонсън Паркър. Силите бяха изравнени. Госпожиците Браун провеждаха публични изпити — обществените симпатии започваха да клонят на страната на дружеството за изпитване на учениците. Госпожиците Джонсън Паркър разпространяваха библии — мнението се обръщаше в полза на дружеството за разпространение. И най-малкото перце можеше да наруши равновесието на везните, което се и случи. Появи се един мисионер, който се беше върнал от Западните Индии и който трябваше да бъде приет в мисионерското дружество на разколниците след женитбата му за една богата вдовица. Групата на Джонсън Паркър започна официални преговори с разколниците. След като имаха една и съща цел, защо да не проведат общо събрание на двете дружества? Предложението беше прието. За събранието беше известено официално и салонът беше претъпкан. Мисионерът излезе отпред и всички го приветствуваха възторжено. Той им предаде разговора между двама негри по въпроса за дружествата за разпространение на библии, който беше подслушал зад един жив плет, и това беше прието с шумно одобрение. Изимитира им и заваления английски на негрите и ръкоплясканията едва не събориха тавана. От този момент датира (с незначителни изключения) постоянното увеличаване на членовете в дружеството за разпространяване на библии, и то такова увеличение, че слабите и безуспешни опити за конкуренция от страна на дружеството за изпитване само му помагаха.
Достойнствата на дружеството за ежемесечно даване под наем на бебешки пелени са, че е по-слабо зависимо от колебанията на общественото мнение, отколкото това за разпространение на библии и другото за изпитване на учениците, и че каквото и да се случи, то никога не страда от недостиг на обекти, върху които да упражнява благотворителната си дейност. Енорията ни е многочислена и доколкото ни е известно, допринася повече, отколкото се очаква от нея за увеличаване на раждаемостта в Лондон и околностите. В резултат дружеството за ежемесечно даване под наем на бебешки пелени процъфтява и развива усилена благотворителна дейност в полза на питомците си. Това дружество (за което единствената представа за периоди от време са месеците) урежда всеки месец чайни тържества, на които се правят месечните отчети, избира се секретар за следващия период и най-щателно се преглеждат кутиите с пелени, които са останали нераздадени през изминалия месец.
Никога не сме присъствували на някои от тези събрания, на които едва ли е необходимо да отбелязваме, че мъже не се допускат, обаче мистър Бънг е бил канен един-два пъти от ръководството и на основание на неговите думи можем да кажем, че събранията се провеждат в пълен ред и по всички правила — например не се разрешава на повече от четирима души да говорят едновременно при каквито и да било условия. Постоянният комитет се състои изключително от омъжени жени, но като почетни членове се приемат и голям брой девойки между осемнадесет и двадесет и пет годишна възраст — едно, защото се включват в зареждането на кутиите и посещенията на родилките; второ, смята се, че е препоръчително да бъдат въведени още отрано в по-сериозни и майчински задължения, които ги очакват по-нататък, и трето, защото благоразумните майки много често, използуват това достойнство като коз в машинациите си около омъжването на дъщерите си.
Освен месечното разпределяне на кутиите с пелени (които винаги са боядисани в синьо и на капака с големи бели букви е написано името на дружеството) от време на време те раздават и говежди бульон, а също така и една смес от топла бира, подправки, яйца и захар, известна под наименованието „подкрепително“. В този случай отново се приемат с признателност услугите на почетните членове. Делегации от по две или три девойки посещават домовете н тогава започва такова опитване на подкрепително и говежди бульон, такова бъркане на разни смеси в малки тиганчета на огъня, такова повиване, разповиване, опасване и окопчаване на новородени, такова затопляне на малки крачка пред камината, такава весела суматоха от гласове, шумове, блъсканици, важности и церемонии, каквито могат да се видят единствено в подобни ситуации.
Читать дальше