Уилям Тен - Проблемът на слугата

В залата заехтяха спонтанни овации, в които се включи и самият Гарома. После той се наведе напред и бащински, както се пипа любима вещ, положи ръка върху главата на Модо. Когато видяха, че на шефа им е оказана такава необичайна чест, присъстващите избухнаха в одобрителни крясъци.

Гарома се възползва от врявата и тихо попита Модо:

— А доколко са осведомени масите? Какво им казваш?

Едрото лице на Модо с изпъкнали скули се обърна към Гарома.

— Казвам им, че това е празник. Пускам им прах в очите по въпроса за постигането на пълен контрол над всичко, което заобикаля хората, чиято главна цел е добруването на цялото човечество. Само колкото е нужно, за да си втълпят, че е нещо, което допада на техния Слуга, и да се радват заедно с него.

— На собственото си поробване… Наистина ми допада.

Гарома задълго се отдаде на наслаждението от неограниченото си господство. Но накрая във вкуса се промъкна и кислоч, той си припомни нещо и заяви решително:

— След обяда искам да се заема с проблема, засягащ Слугата на сигурността. Веднага, щом си тръгнем оттук.

Слугата на просветата кимна.

— Хрумнаха ми някои мисли. Както сам разбирате, малко е оплетено. Да вземем например въпроса кой ще го наследи на поста.

— Така си е. Както винаги. Може и да почакаме още малко годинки. Ако успеем да потвърдим резултатите от проверката и да насочим методите си също към хората на по-зряла възраст, ще получим възможността да пристъпим към пълна ликвидация на Службата за сигурност.

— Може би. Само че е значително по-трудно да променим закостенелите убеждения. И винаги ще имаме нужда от Службата за сигурност на по-висшите равнища в държавния апарат. Но аз ще направя всичко по силите си. Всичко.

Гарома кимна и доволно се облегна на трона. Модо неизменно правеше всичко по силите си. Особено приятно беше това, че поемаше най-досадната, неблагодарната работа. Гарома небрежно вдигна ръка.

Ръкоплясканията и приветствените викове секнаха. Напред пристъпи още един отговорен служител от Просветата и започна да изрежда подробности за избирателната проверка.

Церемонията продължаваше по реда си.

Денят, в който бе установен пълен контрол!

Модо, Слугата на просветата, облеченият в парцали Учител на човечеството, разтърка своето измъчено от главоболие чело с едрите си, добре гледани пръсти, и си позволи да се потопи в разкошното чувство на абсолютната, безграничната власт — власт, за каквато досега друг не бе и мечтал.

Пълен контрол! Пълен…

Все пак оставаше проблемът кой ще замени Слугата на сигурността. Гарома ще настоява да му бъде подсказано решение, щом се върнат в Колибата на служенето. А това решение все не се избистряше. Всеки от двамата Помощник-слуги на сигурността можеше да се справи успешно с работата, само че имаше друго затруднение.

Важното е, че не се знае кой от двамата би поддържал по-изострени страховете на Гарома, които Модо му бе внушил през последните тридесет години.

Според Модо това беше единствената роля, отредена за Слугата на сигурността — непрекъснато да дразни и без това погълнатото от страха подсъзнание на Всеобщия слуга, и то до такава степен, че да настъпва периодично повтаряща се криза. И след това чрез смяната на човека, около когото се натрупват всички тези опасения, временно да бъде отслабено напрежението.

Модо се усмихна. Положението малко напомняше за риболова. Отначало хвърляш въдичката още веднъж, унищожавайки поредния Слуга на сигурността, после спокойно и равномерно въртиш макарата няколко години, като ненатрапчиво пускаш намеци за все по-явните намерения на наследника му. Само че изобщо не си струва да издърпаш рибата на брега. Необходимо е да я размотаваш насам-натам, както е налапала кукичката, за да бъде постоянно под твой контрол.

Усмивката на Слугата на просветата беше привично незабележима за околните. Научи се на тази усмивка още на млади години.

Да измъкне рибата на брега ли? Това би означавало лично да стане Всеобщ слуга. Но нима ще се намери умен човек, който да задоволи жаждата си за власт по толкова идиотски начин?

Не, оставяше това на своите колеги, окичилите се с вехти дрехи високопоставени сановници в Колибата на служенето, които неуморно плетяха своите интриги и заговори, обединяваха се в разни фракцийки и контрафракцийки. Слугата на промишлеността, Слугата на селското стопанство, Слугата на науката и другите неимоверно наперени от собственото си значение глупаци.