Уилям Тен - Господарката Сари

Пръстите ми се впиха в надеждната опора на масата. Не може да бъде! Нима светлината и сянката могат да правят такива фантастични трикове? Не, не може да бъде! Забравил учителската дистанция, продължих да зяпам с отворена уста, а тя продължаваше да потъмнява и сенките около нея се разсейваха.

С треперещ глас опитах да се върна към пашкулите и ципокрилите. След минута забелязах, че лицето и косите й са отново чисто бели. И аз, и учениците нямахме обяснение, но урокът се провали.

— Същото направи и при моя урок — рече в столовата мис Друри. — Точно същото! По-точно на мен ми се стори, че е абсолютна брюнетка, с катранено черни коси, а очите й светят. Беше секунда след като тая мръсница ме нарече глупачка. И като грабнах показалката, веднага стана мургава брюнетка. О, щеше и да почервенее, ако звънецът не бе ударил минута по-рано…

— Представям си — казах. — Но при нейната външност всеки светлинен ефект би могъл да прави лоши шеги със зрението. Пък и не съм съвсем сигурен какво видях… В края на краищата тя едва ли е хамелеон.

Старата даскалица сви устни така, че станаха бледорозова линия връз набръчканото й лице. Надигна се и се надвеси над масата.

— Не хамелеон, а вещица, зная го! В Библията е написано да унищожаваме всички вещици и да изгаряме всичко тяхно.

Смехът ми отекна в училищното мазе.

— Хайде стига, осемгодишно момиченце…

— Точно така! Тя трябва да бъде унищожена, преди да е пораснала и да върши поразиите си. Повярвайте ми, мистър Флин, аз вече съм убедена. Един от моите прадеди е изгорил трийсет вещици в Нова Англия. Нашият род има нюх към тези долни твари. Между нас не може да има мир.

В благоговеен страх децата споделяха мнението на мис Друри. Започнаха да наричат момичето албинос „Господарката Сари“. От своя страна Сариета изобщо не възропта. Когато Джой Ричардс реши да прекъсне песничката, с която децата я съпровождаха по улицата, тя го спря.

— Остави ги на мира, Джой — рече в онзи забавен маниер, когато децата се правят на възрастни. — Аз наистина съм злата фея.

Джой наведе пъпчивото си лице, сви юмруци и се сля с малкия кортеж. Той я боготвореше. Винаги бяха заедно, вероятно защото и двамата бяха аутсайдери в това малко детско общество. Или може би защото и двамата бяха сираци — баща му едва ли някой би определил като баща. Често ги намирах унили, когато излизах на терасата да подишам чист въздух. Тогава двамата млъкваха в средата на думите в пълно заговорническо мълчание, докато не се махна.

Джой изглежда ме харесваше. Може би затова единствено на мен ми разказа за предишния живот на Господарката Сари. Разхождайки се една вечер, видях, че Джой краче подире ми.

— Тя е научила толкова много от Стоголо! — възкликна. — Ако той беше тук, щеше да покаже на дъртачката къде зимуват раците.

— Стоголо ли?

— Ъхъ. Магьосникът, който прокълнал майката на Сари преди още тя да се роди. Заради това, че го е вкарала в затвора. Майката на Сари умира по време на раждането, а баща й започнал да се налива дори повече от баща ми. Ама после Сари намира Стоголо и стават приятели. Смесват си кръвта и сключват мир над гроба на майка й. И той я научава на магьосничество, на родови проклятия и как да прави отвара за любов от овнешки дроб…

— Изненадваш ме, Джой — прекъснах го аз. — Това са глупави предразсъдъци. Господарката Сари, тоест Сариета, е израснала в обкръжението на примитивни хора. Те не биха могли да знаят нищо полезно.

Стъпка някаква трева в канавката.

— Извинявайте, сър. Не трябваше да го казвам.

Времето бе необичайно топло.

— Такава зима никога не съм виждала — каза една сутрин мис Друри. — Циганско лято и топене. И когато се случва ден подир ден, Бог знае…

— Учените казват, че това става в световен мащаб. Трудно се забелязва, но Гълфстрийм…

— Гълфстрийм ли? — нервно ме прекъсна тя. Беше в същото изобилие от натруфени фусти. — Виж ти, Гълфстрийм. Откак това дяволско изчадие дойде в Ненвил, всичко се обърна със задника нагоре. Тебеширите непрекъснато се чупят, чекмеджетата заяждат, бърсалките стават на парцали… Тя иска да ме прати по дяволите!

— Чуйте ме, отивате твърде далеч. Ако не можете да се откажете от своите глупотевини около магьосничеството, поне не обърквайте децата. Те са тук да получават знания, а не да слушат вашите истерични измислици…

— Да бе, откачена дърта мома! Хайде, продължавайте — изрепчи се тя. — Зная какво си мислите, мистър Флин. Тя ви търпи, защото й се умилквате. Но аз зная това, което трябва да зная, и това изчадие на ада, което се нарича Сариета Хон, също го знае. Между нас има война и битката между доброто и злото никога няма да спре.