Уилям Тен - Детска игра

Днес Тина не беше си сложила подарената от Сем брошка. Затова пък на кутрето на дясната й ръка се беше появил абсолютно кичов пръстен. „Едни печелят, други губят — философстваше Сем. — Аз не спечелих.“

А колко е хубаво да спечелиш Тина!

Влизайки в стаята си, Сем с изненада откри, че леглото му не е оправено. Значи чистачката не е идвала, не се е случвало досега… Разбира се, никога досега не е заключвал вратата! Момичето сигурно е решило, че Сем не иска да бъде обезпокояван. Пък и той наистина не искаше.

Върху таблите на леглото с предизвикателно безсрамие преливаха с всички цветове на дъгата вратовръзките на леля Меги. Сваляйки в движение палтото и шапката си, Сем ги метна в гардероба, изми старателно ръцете си и рязко се обърна.

Нищо не беше се променило. Огромният кафяв куб стоеше на мястото си и стопроцентово съдържаше ония дивотии, които толкова поразиха въображението му.

— Отвори се! — и кашонът се отвори.

Инструкцията все така си беше разгърната на съдържанието, горното й ъгълче се беше вмъкнало в камерата на единия от странните апарати. Сем внимателно измъкна и двете — апаратът беше направен главно от окуляри, закрепени със сложно преплетени тръбички и пружини. Сем го обърна, на долната страна със същите идиотски букви беше написано „Комплекс от електронен микроскоп и работна масичка“. Той грижливо постави апарата на пода, след което извади всички останали — от „Детски биокалибратор“ до „Витализатор на Джиф“. Подреди прецизно в пет редици разноцветните флакончета с лимфи и банките с всевъзможни хрущяли. После откри, че отвътре стените на кутията са покрити с изключително тънки фолиа с различни конфигурации; достатъчно е да ги натиснеш в края, те мигом се превръщат в триизмерни модели на човешки органи, размерите и очертанията на които могат да се изменят произволно. Ясно, това са форми за телесните части.

Прекрасен асортимент! Ако всичко това има някакво отношение към науката, кутията сигурно представлява огоомна ценност. Или служи за реклама? Или бог знае за какво?… Ако, разбира се, има някакво отношение към науката.

Сем се изтегна на леглото и разтвори книжката на главата „Детска биохимична градина“.

В девет вечерта той клекна пред комплекса от електронен микроскоп и работна масичка, като се захвана да отваря малките шишенца. В девет и четиридесет и шест Сем Вебер построи своя пръв жив организъм.

Разбира се, това беше нищо в сравнение с написаното в Първа книга Моисеева — Битие. Примитивната кафеникава плесен, която в полезрението на микроскопа се разливаше като тесто за палачинка, даде няколко спори и прекрати съществуването си след около двадесет минути. Но всичко това беше дело на Сем! В тази чест той категорично реши да се напие и се дотътри до кухнята, но след една-две глътки възвърна чувството си за божествено могъщество и пак влезе в стаята.

Дивият възторг след създаването на кафявата плесен не го овладя втори път, макар още същата вечер да построи гигантска белтъчна молекула и цяла колония филтриращи бактерии.

На сутринта от малкото бистро, където обикновено закусваше, Сем позвъни в кантората. „Целият ден ще си бъда вкъщи“ — съобщи той на Тина. Тя се изненада, както и Лю Найт, който измъкна слушалката от ръцете й.

— Е, какво, колега, уреждате си практика между съседите? Блекстоун-младши 1 1 Дж. Блекстоун — знаменит английски юрист (бел. прев.) остана без практика, към него вече са тръгнали две коли за бърза помощ.

— Добре де — рече Сем, — ще се оправя с тях, когато дойдат.

Беше краят на седмицата, затова реши да си остане вкъщи още един ден. И без това няма да има работа до понеделник, когато „Съмърсет и Оджек“ ще снесат в полога му единственото яйце.

Връщайки се вкъщи, Сем си купи учебник по бактериология за специалисти. Беше забавно да създава и усъвършенства едноклетъчни организми, за класификацията на които учените водят дълги и скучни спорове. Разбира се, ръководството за „Направи човек“ даваше само няколко примера и общи правила, но извличайки подробности от учебника, Сем се почувства пълен господар на положението: той разкриваше тайните на мирозданието както се разтварят стриди!

Тази аналогия го наведе на мисълта да направи няколко стриди. Черупките се получиха не много твърди и на Сем не му стигна куража да дегустира стридите, но без съмнение бяха мекотели от класа черупкови. Ако можеше да усъвършенства техниката за изготвянето им, проблемът с прехраната щеше да бъде окончателно решен.