Уилям Тен - Детска игра

Тя беше изненадана като коте, прогонено от възглавницата.

— Но днес не е понеделник, Съмърсет и Оджек ви изпращат документи само в понеделник.

Сем не обичаше да му се напомня, че без чисто механичната работа по оформянето на документите на фирмата „Съмърсет и Оджек“ веднъж седмично той би бил юрист само по диплома.

— Трябва да ви продиктувам писмо, мис Хил — сурово каза той. — Можем да започнем веднага, щом сте готова.

Тина мигом се въоръжи със стенографски бележник и моливи.

— Обичайното въведение, днешна дата — започна Сем. — Адресирайте до Търговската палата, Глент сити, Охайо. Пишете: „Господа! Моля да ме известите дали наскоро при вас е регистрирана компания под името «Направи човек» или под друго аналогично название. Бих искал съшо да знам дали фирма с посоченото или аналогично название не е подавала заявки за регистриране във вашия щат. Запитването е неофициално, по молба на клиент, заинтересуван от продукцията на споменатата фирма, адресът на която моят клиент е загубил.“ Подпис и пост-скриптум: „Освен това моят клиент е заинтересуван от търговските перспективи на района, към който се отнасят улиците с названия «Диагонално ниво», или «Диагонално авеню». Всички сведения за този район и разположените там организации ще бъдат приети с благодарност.“

Тина обърна към него широко отворените си сини очи.

— О, Сем — прошепна тя, игнорирайки неговия официален тон. — Значи се е появил втори клиент! Толкова се радвам! Вярно е, изглежда мъничко зловещ, но се държи толкова достойно, че съм сигурна…

— Кой? Кой изглежда зловещо?

— Ами вашият нов клиент…

Сем остана с неприятното усещане, че тя искаше да добави в края на изречението си „глупчо такъв“.

— Когато дойдох тази сутрин, в приемната стърчеше някакъв странен висок старец в дълго черно палто и разговаряше с прислужника в асансьора. Той се обърна към мен, имам предвид прислужникът, и рече: „Това е секретарката на господин Вебер, тя може да ви каже всичко, което ви интересува.“ И след това, кой знае защо, ми смигна. Не беше много вежливо от негова страна. Тогава старчето ме зяпна така, че ме хвана шубе, но то бързо изчезна, мърморейки през зъби: „Или психопати, или хищници. Нито един нормален. Нито един уравновесен.“ Истински джентълмен никога не би постъпил така. Трябва да го знаете, щом е вашият нов клиент.

Високо зловещо старче в дълго черно палто, което разпитва за Сем? Едва ли е нещо сериозно. Но дали пък няма връзка с необикновения коледен подарък? Заслужава си да се помисли.

— Дойде ми на гости моята любима леля, вече ви казах — продължи Тина, — и дойде съвсем неочаквано…

Искаше да обясни нещо за коледната вечер и когато се наведе над Сем, той почувства прилив на нежност.

— Не се притеснявайте — каза той. — Знам, че не можехте да направите нищо за нашата среща. Стана ми тъжно, когато ми позвънихте, но се примирих — нали съм известен като човек, който не може да се сърди на красивите момичета. А за надвечер?

— За надвечер ли?… Вече обещах на Лю, тоест на господин Найт… Но той едва ли би възразил, ако дойдете и вие.

— Прекрасно.

Ето добра възможност да му го върне.

Перспективата да бъде в „широка компания“ вместо очаквания интимен кръг развали настроението на Лю Найт, към което впрочем се стремеше Сем. Но Лю се реваншира, като започна красноречиво да разказва за възложеното му дело, да се хвали с обещаните хонорари, като не пропусна да спомене и очакваната слава. След един-два опита да вмъкне няколко думи за интересно завещание от страна на „Съмърсет и Оджек“, излъганият в своите очаквания Сем потъна в размишления. Използвайки капитулацията му, Лю започна да ухажва Тина.

По улиците беше кишаво, снегът се беше превърнал в кал. Минавайки покрай отрупаните витрини, на Сем му направиха впечатление конструкторските набори за деца, украсени с гирлянди и блестящи от изкуствен сняг — „Направи си радио“, „Направи си небостъргач“, „Направи си самолет“… Но без „само с помощта на набора «Направи човек» вие можете…“

„Оставих Лю победител на полесражението“ — помисли си Сем, настанявайки се във вагона на метрото. Но горчивата истината беше, че битката все едно би била загубена независимо от мястото на полесражението. Оше в Юридическия институт се говореше, че Лю Найт има вълча захапка. От деня, когато Лю откри, че субстанцията под роклята на Тина има великолепни пропорции, шансовете на Сем за победа паднаха до цената на парче желязо в сейфовете за злато на пристанище Нокс.