Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Тази теория обяснява въздействието от думи като: „Госпожо, госпожа Камюзо е дошла по бърза работа, вие сте знаели за каква!“, казани на маркиза д’Еспар от камериерката й, която предполагаше, че тя вече се е събудила.

Ето защо маркизата нареди веднага да въведат Амели. Жената на следователя бе изслушана внимателно, а тя започна така:

— Госпожо маркизо, загубени сме, защото отмъстихме за вас.

— Как така, хубавице моя?… — запита маркизата, взирайки се в госпожа Камюзо в полумрака на полуотворената врата. — Божествена сте тази сутрин с тази шапчица. Къде намирате такива модели?…

— Много сте добра, госпожо… Знаете, нали, че начинът, по който Камюзо е разпитвал Люсиен дьо Рюбампре, така е отчаял младежа, че той се обесил в затвора…

— Какво ще стане с госпожа дьо Серизи? — възкликна маркизата, сякаш не знаеше нищо, за да чуе всичко отново.

— Уви! Смятат я за полудяла… — отвърна Амели. — Ах! Ако можете да измолите от негова светлост да извика незабавно чрез някой разсилен мъжа ми в Съдебната палата, министърът ще научи невероятни тайни и сигурно ще ги съобщи на краля… А тогава враговете на Камюзо ще бъдат принудени да млъкнат.

— А кои са враговете на Камюзо? — запита маркизата.

— Ами главният прокурор, а сега и господин дьо Серизи…

— Добре, миличка — каза госпожа д’Еспар, която дължеше на господа дьо Гранвил и дьо Серизи поражението си в грозното дело, което бе завела, за да постави под опекунство мъжа си, — аз ще ви защитя… Аз не забравям нито приятелите, нито враговете си.

Тя позвъни, нареди да вдигнат завесите и денят нахлу вътре на вълни; после поиска да й донесат пособия за писане и надраска набързо една бележка.

— Годар да вземе един кон и да занесе тази бележка в канцлерството. Няма да има отговор — каза тя на камериерката си.

Прислужницата излезе бързо, но въпреки нареждането се забави няколко мига на вратата.

— Значи, има големи тайни? — запита госпожа д’Еспар. — Я ми поразкажете, миличка. Клотилд дьо Гранлийо не е ли замесена в това дело?

— Госпожа маркизата ще узнае всичко чрез негова светлост, защото моят мъж не ми каза нищо, само ме предупреди за опасността, в която се намира. За нас би било по-добре госпожа дьо Серизи да умре, вместо да остане луда.

— Горката жена! — каза маркизата. — Но тя не е ли и без това смахната?

По стотиците начини, по които изричат едно изречение, жените от висшето общество посочват на зоркия наблюдател безкрайния обхват на музикалните нюанси. Душевността се проявява изцяло в гласа, както и в погледа, тя се влияе от светлината и от въздуха елементи, въздействуващи на очите и ларинкса. В ударението, сложено на думите „Горката жена“, маркизата вложи радостта от задоволената омраза, щастието, че е възтържествувала. Ах, какви ли не беди пожелаваше тя на Люсиеновата покровителка! Отмъстителността остава и след смъртта на омразния обект, тя никога не се насища и причинява мрачен ужас. Затова, макар че по природа бе язвителна, кавгаджийка и злобна, госпожа Камюзо остана слисана. Тя не намери какво да възрази и замълча.

— Наистина Диан ми каза, че Леонтин била ходила в затвора — продължи госпожа д’Еспар. — Милата херцогиня е отчаяна от този скандал, защото недостатъкът й е, че обича госпожа дьо Серизи; това е ясно, те и двете обожаваха почти едновременно оня глупчо Люсиен, а нищо не свързва или не разделя по-силно две жени от преклонението им пред един и същ олтар. Затова тази скъпа приятелка прекарала вчера два часа в спалнята на Леонтин. Изглежда, че горката графиня говори страшни работи! Казаха ми, че било просто отвратително!… Жена от доброто общество не би трябвало да изпада в такива пристъпи!… Пфу! Това е чисто физическо влечение… Херцогинята дойде при мене бледа като смъртник, много смелост й е била нужна! В тази история има чудовищни неща…

— Моят мъж ще каже на пазителя на държавния печат всичко, с което може да се оправдае, защото искаха да спасят Люсиен, а той, госпожо графиньо, си изпълни дълга. Един следовател е длъжен да разпитва лицата, поставени в единична килия… в срока, изискван от закона!… Трябвало да запита нещо оня нещастник, който не разбрал, че го разпитват за форма, и веднага направил признания…

— Той беше глупак и нахалник!… — каза сухо госпожа д’Еспар.

Като чу тази присъда, жената на съдията замълча.

— Никога няма да забравя, че пропаднахме на делото за поставяне на господин д’Еспар под настойничество, но това не е грешка на Камюзо! — продължи маркизата след кратко мълчание. — Люсиен, господа дьо Серизи, Бован и дьо Гранвил станаха причина да загубим. С времето бог ще отмъсти за мене! Всички тези хора ще бъдат нещастни. Бъдете спокойна, ще изпратя кавалера д’Еспар при пазителя на държавния печат, за да извика мъжа ви веднага, ако това ще е от ползач…