Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Ах, мошеникът му! Как полицията сама създава крадците! — каза Жак.

— Годе е оставил частта си при сестра си, перачка на фино бельо, честно момиче, което може да си откара пет години пандиз , без да подозира нещо. Другарчето извадило плочки от пода, после пак ги сложило и се разкарало.

— Знаеш ли какво искам от тебе? — каза тогава Жак Колен и хвърли на Ла Пурай хипнотизиращ поглед.

— Какво?

— Да поемеш върху себе си историята на Мадлен…

Ла Пурай направи едно неочаквано рязко движение с тялото си, но под втренчения поглед на шефа бързо зае предишното си положение на послушание.

— Я, какво? Вече се чупиш! Месиш се в играта ми! Я да видим, не е ли все едно дали убийствата са четири или три?

— Може би…

— В името на краля на крадците , ти нямаш кръв във вените. А пък аз мислех да те спасявам!…

— А как!

— Идиот! Ако обещаеш да върнеш златото на семейството, ти се разплащаш и отиваш до живот в каторга. Аз не бих дал и тонинко за главата ти, ако си взема парите, ами че сега ти струваш седемстотин хиляди франка, идиот!

— Шефе, шефе!… — възкликна Ла Пурай на върха на щастието.

— Като не се смята — продължи Жак Колен, — че ще прехвърлим убийствата за сметка на Руфар С един удар пипваме и Биби-Люпен… В ръцете ми е!

Ла Пурай бе поразен от тази идея, очите му се разшириха, той застана като статуя. Арестуван преди три месеца, и намиращ се в навечерието на явяването си пред наказателния съд, съветван от другарите в „Ла Форс“, на които не бе казал кои са съучастниците му, той дотолкова бе изгубил всякаква надежда след разглеждането на престъпленията му, че на нито един от тези отклонили се мъже не би минал през ум подобен план.

Затова сега надеждицата почти го видиотяваше.

— Руфар и Годе ходили ли са вече да гуляят? Да не са помъкнали някои от техните ченгета? — запита Жак Колен.

— Не смеят — отговори Ла Пурай. — Тия мошеници чакат да пукна . Това ми съобщи жена ми по Ла Биф, когато тя идва на посещение при Льо Бифон.

— Добре! До двадесет и четири часа и техните части ще бъдат наши! — провикна се Жак Колен. — Тия мошеници няма да могат като тебе да възстановят парите, ти ще бъдеш чист като сняг, а те — червени от всичката кръв! Благодарение на грижите ми ти ще станеш едно честно момче, повлияно от тях. С парите ти ще уредя алибито ти в другите дела и щом се намериш в каторгата, ще гледаш да се измъкнеш… Такъв живот не е приятен, но все пак е живот!

Очите на Ла Пурай издаваха вътрешно опиянение.

— Старче! Със седемстотин хиляди франка човек има още много радости!… — продължи Жак Колен да опива с надежди другаря си.

— Шефе, шефе!

— Ще смая министъра на правосъдието… А! Руфар ще ми изиграе танца си, този полицейски агент трябва да се премахне. Биби-Люпен е вътре!

— Добре, готов съм! — викна Ла Пурай с дивашка радост. — Казвай, ще изпълня, каквото наредиш.

И той стисна Жак Колен в обятията си, радостни сълзи блеснаха в очите му, толкова спасяването на главата му се видя възможно.

— Това не е всичко — каза Жак Колен. — Съдебната палата има лошо храносмилане, особено при разкриване на нови факти по обвинението. Засега става дума да се представи една жена като престъпница.

— А как? И защо? — запита убиецът.

— Помогни ми и ще разбереш защо!… — отговори Тромп-ла-Мор.

Жак Колен разказа накратко на Ла Пурай тайната на престъплението, разкрито и Нантер, и му изтъкна необходимостта да се намери жена, която би се съгласила да играе ролята на Жинета. После той се отпра ни към Льо Бифон с развеселилия се Ла Пурай.

— Знам колко много обичаш Ла Биф… — каза му Жак Колен.

Погледът, който му хвърли Льо Бифон, бе цяла поема.

— Какво ще прави тя, докато ти си в каторгата?

Една сълза навлажни кръвожадните очи на Льо Бифон.

— Какво ще кажеш, ако я натикам в женското отделение на „Ла Форс“, в „Мадлонет“ на Сен-Лазар за една година, докато те осъдят, заминеш, пристигнеш и избягаш оттам?

— Не можеш да направиш чудеса, тя не е участвувала в никакво престъпление — отвърна любовникът на Ла Биф.

— Ах, Бифон — намеси се Ла Пурай, — нашият шеф е по-всемогъщ и от господа.

— Какви са условните ти думи с нея? — запита Жак Колен Льо Бифон с увереността на господар, който не бива да претърпи отказ.

— Нощ в Париж. С тези думи тя разбира, че лицето е изпратено от мене и ако искаш да ти се подчини, покажи й една петфранкова монета и изречи думите: „Тондиф!“