Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Тя ще бъде осъдена заради престъпленията на Ла Пурай, но истината ще се разкрие и ще я помилват след една година на сянка! — каза дълбокомислено Жак Колен и погледна Ла Пурай.

Ла Пурай разбра плана на шефа си и му обеща само с поглед да склони Льо Бифон да съдействува, като накара Ла Биф да приеме това лъжливо съучастничество в престъплението, което той щеше да поеме.

— Довиждане, деца. Скоро ще научите, че съм спасил момчето от ръцете на Шарло — каза Тромп-ла-Мор. — Да, Шарло беше в канцеларията с актьорите си за тоалета на Мадлен! Ето — добави той, — главният прокурор праща да ме викат.

Наистина един надзирател излезе през вратичката и даде знак на този необикновен човек, на когото опасността, надвиснала над младия корсиканец, бе възвърнала дивата сила, с която той умееше да се бори с обществото.

Няма да е безинтересно да се отбележи, че когато взеха от ръцете му тялото на Люсиен, Жак Колен реши в момент на върховна борбеност да опита едно последно превъплъщение, но не вече човешко, а идейно. С една дума, той взе съдбоносно решение подобно на Наполеон в лодката, отвеждаща го към Белерофон . По едно странно стечение на обстоятелствата всичко помогна на този гений на злото и покварата в неговия замисъл.

Ето защо дори неочакваната развръзка на този престъпен живот да загуби малко от свръхестествеността си, която в наши дни се получава по пътя на неприемливи и невероятни неща, необходимо е, преди да влезем с Жак Колен в кабинета на главния прокурор, да отидем заедно с госпожа Камюзо у лицата, които тя посети, докато в „Консиержри“ се разиграваха горните истории. Едно от задълженията, от които историкът на човешките нрави не трябва да отстъпи, е да не изопачава действителността с оглед драматични измислици, особено ако тази действителност е оцветена с известна романтика. Общественият живот, особено животът в Париж, съдържа до такава степен случайности и преплитания на необичайни обстоятелства, че те надминават ежеминутно въображението дори на откривателя! Във волностите си действителността стига до съчетания, недостъпни за изкуството, толкова те са невероятни или не дотам благоприлични, та се налага писателят да ги смекчи, подкастри или поизреже.

Госпожа Камюзо опита да си подбере утринен тоалет, който да показва един сравнително добър вкус — доста трудна задача за жената на съдия, живял в провинцията цели шест години. Трябваше, като отиде между осем и девет часа сутринта при маркиза д’Еспар или у херцогиня дьо Мофриньоз, да не даде повод за критика нито на едната, нито на другата. Нека кажем, че макар и по баща Тирнон, Амели-Сесил Камюзо успя само наполовина. Не се ли лъже човек два пъти по облеклото?…

Не можем да си представим колко полезни са жените в Париж за всички видове честолюбци; те са необходими както във висшето общество, така и в света на крадците, където, както вече видяхме, играят огромна роля. Предположете, че под угрозата да изостане от играта някой трябва да говори в определен срок на онова извънредно важно по време на Реставрацията лице, което и днес се нарича „пазител на държавния печат“. Нека това да е човек с най-благоприятно обществено положение, съдия, тоест вътрешен във въпросното учреждение. Съдията е задължен да намери или някой началник-отдел, или частния секретар, или главния секретар и да им докаже необходимостта да бъде приет насаме. Възможно ли е да видите пазителя на държавния печат, когато си поискате? През деня, ако не е в Камарата, той е в Министерския съвет, където подписва документи или приема посетители. Сутрин още спи кой знае къде. Вечер пък има обществени и лични задължения. Ако всички съдии поискаха да ги приеме за щяло и не щяло, министърът на правосъдието би бил претрупан с работа. Така че основанията да бъдете приет незабавно и по лична работа се подлагат на преценката на някое междинно упълномощено за това лице, което се превръща в пречка, във „врата“, която трябва да се отвори, ако там вече не е застанал някой ваш съперник. А пък жената отива направо при друга жена, може да влиза безпрепятствено в спалнята й, като събуди любопитството на камериерката или на господарката й, особено ако дамата е силно заинтересувана или страшно се нуждае от нещо. Наречете тази облечена във власт жена госпожа маркиза д’Еспар, с която и един министър дори трябва да се съобразява; тя написва парфюмирана бележчица, която камериерът й занася на камериера на министъра; той получава писъмцето точно когато се събужда, и веднага го прочита. Дори той в качеството си на министър да е зает, мъжът в него е очарован, че трябва да посети една от цариците на Париж, една от властителките в квартал Сен-Жермен, от любимките на сестрата на краля, на престолонаследницата или на самия крал. Казимир Перне единственият истински министър-председател, който е имала Юлската революция, изоставяше всичко, ако се наложеше да отиде при някой бивш пръв благородник на Шарл X.