Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Твоята част в касата ми е тридесет хиляди франка, оставяш ли я на другарите , даваш ли я на някого? Частта ти е на сигурно място, може още тази вечер да я предам, на когото кажеш.

Убиецът направи неволно движение на удоволствие.

„Хванах го!“ — каза си Жак Колен.

— Но да не губим време, размисли!… — продължи той да говори на ухото на Ла Пурай. — Старче, не ни остават и десет минути… Главният прокурор ще ме извика и ще имам разговор с него. Хванал съм тоя човек, мога да извия врата на Темида. Сигурен съм, че ще спася Мадлен.

— Ако спасиш Мадлен, драги шефе, можеш и мен…

— Да не си хабим слюнката — каза Жак Колен отривисто. — Хайде, направи си завещанието.

— Добре тогава! Бих искал да дам парите на Ла Конор — отговори Ла Пурай с жалко изражение.

— Я гледай!… Ти, значи, живееш с вдовицата на Монс, евреина, дето беше по следите на мошениците от Южна Франция? — запита Жак Колен.

Като големите пълководци, и Тромп-ла-Мор познаваше отлично хората от всички шайки.

— Тя самата — отговори крайно поласкан Ла Пурай.

— Хубава жена! — забеляза Жак Колен, който умееше да борави прекрасно с тези страшни механизми. — Фина женска! С големи познания е и много почтена! Съвършена крадла! От Ла Конор, значи, си почерпил нови сили! Глупаво е да оставиш да те гътнат , когато искаш такава женска! Глупак! Трябваше да си намериш някаква малка почтена търговийка и да си поживееш… А какво работи тя?

— Настанила се е на улица Сент-Барб… Домакинка е в едно заведение…

— И така, ти я оставяш за своя наследница? Ето, драги ми, докъде ни докарват тия уличници, когато човек прояви глупостта да ги обича…

— Да, но не й давай нищо, преди да са ме гътнали…

— Дума да не става! — отговори Жак Колен сериозно. — И нищо на другарите?

— Нищо, те ме подхлъзнаха — отговори с омраза Ла Пурай.

— Кой те предаде? Искаш ли да отмъстя за теб? — запита живо Жак Колен, опитвайки да се пробуди последното чувство, от което тръпнат тези сърца във върховния момент. — Кой знае, стари друже, дали не бих могъл, като отмъстя за тебе, да те примиря с правосъдието.

Тук убиецът погледна шефа си , затъпял от щастие.

— Обаче — отговори шефът — засега разигравам театро за Теодор. А след успеха на тоя водевил, старче, мога да направя много неща за един от моите приятели, а ти си ми приятел .

— Да видя само, че отлагаш церемонията за оня нещастен Теодор, чуваш ли, ще направя каквото поискаш.

— Ами че то е свършено вече, сигурен съм, че ще запазя главата му от ноктите на съда. Виждаш ли, Ла Пурай, за да се изкара някой от затвора, трябва да си подадем ръка… Нищо не можеш да направиш сам…

— Така е! — възкликна убиецът.

Доверието му бе така затвърдено и вярата му в шефа — толкова фанатична, че Ла Пурай престана да се колебае.

Ла Пурай издаде тайната на съучастниците си, която бе така добре пазена досега. А това бе всичко, което Жак Колен искаше да знае.

— Ето тайната! В тая кражба Руфар, агентът на Биби-Люпен, влезе като трети заедно с мен и Годе…

— Арашлен ли?… — възкликна Жак Колен, наричайки Руфар с прозвището му на крадец.

— Точно така. Мизерниците ме предадоха, защото познавам скривалището им, а те не знаят къде е моето.

— Ти съживяваш един мъртвец, любов моя! — каза Жак Колен.

— Какво?

— Виж какво значи да ми дадеш цялото си доверие!… — отвърна шефът. — Сега твоето отмъщение е част от играта ми… Не искам да ми казваш къде е скривалището ти, ще ми го съобщиш в последния момент; кажи ми само всичко, отнасящо се до Руфар и Годе.

— Ти си и ще си останеш нашият шеф и аз не искам да имам тайни от тебе — възрази Ла Пурай. — Златото ми е в зимника на къщата, където работи Ла Конор.

— Ти не се ли страхуваш от женската?

— Пфу! Тя нищо не знае за скривалището ми. Аз напих Ла Конор, макар че е жена, която нищо няма да издаде, дори и главата й да е под ножа. Но толкова злато!

— Да, това кара млякото и на най-чистата съвест да вкисне! — съгласи се Жак Колен.

— Така че можех да работя, без никой да ме гледа! Целият курник спеше. Златото е на три стъпки под земята, зад бутилките с вино. А отгоре съм сложил един пласт камъни и хоросан.

— Добре! — каза Жак Колен. — А скривалищата на другите?

— Частта на Руфар е при Ла Конор, в стаята на горката жена, и той я държи с това, защото тя може да излезе съучастница в укриването на парите и да свърши живота си в Сен-Лазар.