Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Тези думи направиха силно впечатление на Люсиен, а като видя как е настроен неговият арестант, съдията продължи:

— Повтарям, бяхте заподозрян в съучастничество за убийството чрез отравяне на госпожица Естер, но имаме доказателство за нейното самоубийство, следователно въпросът е изчерпан; открадната е обаче една сума от седемстотин и петдесет хиляди франка, която влиза в наследството, а вие сте наследник; тук за жалост има престъпление. Това престъпление е предшествувало откриването на завещанието. А правосъдието има основание да смята, че една личност, която ви обича толкова, колкото ви е обичала и госпожица Естер, си е позволила да извърши това престъпление във ваша полза… Не ме прекъсвайте — спря Камюзо Люсиен, който искаше да му каже нещо, — не съм започнал още разпита. Искам само да разберете, че този въпрос е в интерес на честта ви. Оставете фалшивото и жалко чувство за чест, свързващо двама съучастници, и кажете истината!

Читателят навярно вече е забелязал огромното несъответствие в средствата за борба между подследствените и следователите. Естествено умело използуваното отрицание се отличава с категоричността на формата и е достатъчно за защитата на престъпника; но то е нещо като рицарско снаряжение, което става съкрушително тежко, щом острието на водещия следствието попадне на някаква пролука. Окаже ли се отрицанието недостатъчно срещу отделни очевидни факти, обвиняемият попада изцяло в ръцете на съдията. Представете си сега някакъв полупрестъпник, какъвто е Люсиен, спасил се от първото крушение на почтеността си, който би могъл да се поправи и да стане полезен за своята страна; такъв човек ще загине в примките на съдебното следствие. Следователят диктува един съвсем сух протокол — верен анализ на въпроси и отговори. В него нищо не е останало от преднамерените му бащински думи или от увещания, измамни както горното. Съдиите от по-горната инстанция и съдебните заседатели виждат резултатите, но не познават средствата. Ето защо според някои напредничави умове най-добре би било следствието да се извършва от съдебни заседатели както в Англия. Тази система бе въведена и във Франция за известно време. По кодекса от месец Брюмер на IV републиканска година тази институция се наричаше „следствено жури“, за разлика от съдебното жури. А що се отнася до самия съдебен процес, ако се върнем към следственото жури, той би трябвало да се прекрати в кралските съдилища и да се води без съдебни заседатели.

— И така — каза Камюзо след кратко мълчание, — и как се казвате? Господин Кокар, внимавайте!… — обърна се той към писаря.

— Люсиен Шардон дьо Рюбампре.

— Роден сте?

— В Ангулем…

Люсиен каза годината и датата на раждането си.

— Не сте имали семеен имот?

— Не.

— Но все пак по време на първия ви престой в Париж сте направили значителни разходи в сравнение със средствата ви.

— Да, господине, но по онова време аз имах в лицето на госпожица Корали една необикновено предана приятелка, която за нещастие загубих. Мъката от тази смърт ме накара да се върна в родния край.

— Добре — каза Камюзо. — Поздравявам ви за откровеността, тя ще бъде добре оценена.

Както се вижда, Люсиен тръгваше по пътя на пълните признания.

— Правили сте още по-големи разходи при завръщането си от Ангелум в Париж — продължи Камюзо, — живели сте като човек, притежаващ около шестдесет хиляди франка рента.

— Да, господине.

— Кой ви даваше тези пари?

— Моят покровител абат Карлос Ерера.

— Откъде го познавате?

— Срещнах го на шосето точно когато мислех да се отърва от живота, като се самоубия…

— Никога ли не сте чували да се говори за него в семейството ви от майка ви?

— Никога.

— Майка ви никога ли не е споменавала пред вас, че е срещала този испанец?

— Никога…

— Можете ли да си спомните месеца и годината, когато се свързахте с госпожица Естер?

— Към края на 1823 година, в един малък театър на булевардите.

— И за нея веднага ви потрябваха пари?

— Да.

— В последно време в желанието ви да се ожените за госпожица дьо Гранлийо вие сте купили за един милион останалата част от замъка Рюбампре заедно със земята, като сте казали на семейство Гранлийо, че сестра ви и зет ви са получили голямо наследство и че дължите тази сума на щедростта им… Казали ли сте това на семейство Гранлийо, господине?