Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Дългът не ми позволява това — отвърна добродушно Камюзо, — но ако са възможни споразумения с небето, правосъдието пък умее да се държи с почтителност, затова стига да ми дадете добри основания… Говорете, няма да протоколираме…

— Добре! — продължи Жак Колен, измамен от добродушието на Камюзо. — Зная как се измъчва сега това нещастно момче, то е способно да посегне на живота си, като вижда, че е в затвора…

— О, колкото до това… — каза Камюзо и направи рязко движение.

— Вие не знаете кого ще задължите, ако изпълните молбата ми — добави Жак Колен, желаейки да трогне други струни. — Вие правите услуга на един религиозен орден, който е по-силен от всякакви графини и херцогини, които няма да ви простят, че писмата им са били във вашия кабинет… — показа той две напарфюмирани връзки… — Моят орден нищо не забравя.

— Достатъчно, господине! — каза Камюзо. — Намерете други съображения. Аз имам задължения както към обвиняемите, така и към обществото.

— Добре тогава, аз познавам Люсиен, той е с душа на жена, на поет, на южняк, той е безхарактерен и безволев — започна пак Жак Колен, който помисли, че съдията най-после е спечелен. — Вие сте уверен в невинността на този младеж, не го мъчете, не го подлагайте на разпит; дайте му това писмо, съобщете му, че е наследник на Естер и му върнете свободата… Ако действувате иначе, и на вас ще ви бъде много тежко; а ако направо го освободите, аз лично ще ви обясня (нека да си остана в отделна килия) утре или тази вечер всичко, което би могло да ви се види тайнствено в тази история, и причините на ожесточеното преследване, чиято жертва съм; само че рискувам живота си, от пет години са заложили главата ми… Но остане ли Люсиен свободен, богат и съпруг на Клотилд дьо Гранлийо, моята задача на този свят ще бъде изпълнена и аз вече няма да си пазя кожата… Човекът, който ме преследва, е бивш шпионин на последния ви крал…

— А, Корантен!

— А? Корантен ли се казва… благодаря ви… И така, господине, ще ми обещаете ли да изпълните молбата ми?…

— Един следовател не може и не бива нищо да обещава. Кокар! Кажете на разсилния и на стражата да отведат обвиняемия в „Консиержри“… Ще наредя за тази вечер да бъдете в по-добра килия — добави той кротко, кимвайки леко с глава на арестанта.

Поразен от молбата, отправена му от Жак Колен, и спомняйки си настойчивостта, която той бе вложил да го разпитат пръв, наблягайки на здравословното си състояние, Камюзо отново стана крайно недоверчив. Както се вслушваше в тези смътни свои подозрения, той видя, че така нареченият умиращ върви и се движи като Херкулес, без да разиграва вече нито един от маймунджилъците, с които бе ознаменувал влизането си.

— Господине…

Жак Колен се обърна.

— Въпреки отказа ви да подпишете, моят писар ще прочете протокола от разпита ви.

Арестантът се радваше на отлично здраве и движението, с което седна до писаря, бе последен лъч светлина за съдията.

— Много бързо оздравяхте — забеляза Камюзо.

„Пипнаха ме“ — помисли Жак Колен. После каза високо:

— Радостта е единственото чудотворно биле на света, господине… това писмо, доказателство за една невинност, в която не съм се съмнявал… ето най-силното лекарство.

Когато разсилният и стражата застанаха около подсъдния, съдията го проследи със замислен поглед; после направи едно движение, като че се пробужда от сън, и подхвърли писмото на Естер на масата на писаря си.

— Кокар! Препишете това писмо!…

Ако в природата на човека е да проявява недоверие, когато го молят да извърши нещо в разрез с неговите интереси или с повелите на дълга, а дори и да му е безразлично, това чувство е закон за съдия-следователя. Колкото повече арестантът, чието положение не бе още установено, изтъкваше появата на облаци на хоризонта, в случай че Люсиен бъде разпитан, толкова по-необходим се струваше този разпит на Камюзо. Според кодекса и съдебната практика би могло да се мине и без такава формалност, но тя се налагаше поради въпроса за самоличността на абата. При всички трудови дейности съществува професионална съвест. Тъй като не бе любопитен, Камюзо щеше да разпита Люсиен с чувство за съдийска чест, както преди малко бе разпитал Жак Колен, прилагайки уловките, които си позволява и най-неподкупният съдия. Да направи услуга или да напредне в службата — тези неща оставаха у Камюзо на второ място след желанието да узнае истината, да отгатне каква е, та дори ако трябва да я премълчи. Той барабанеше по прозореца, оставяйки се на течащия поток догадки, защото в такива случаи мисълта е като река, минаваща през хиляди места. Влюбени в истината, следователите приличат на ревниви жени, те правят стотици предположения и ровят в тях с острието на подозрението, също както древният жертвоприносител е разпарял жертвите си; те стигат до истината, като се спират на някаква вероятност. И жената разпитва любимия си, както следователят — престъпника. При такива предположения някакъв проблясък, думичка или интонация, едно колебание са достатъчни, за да издадат скривания факт, предателство или престъпление.