Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

— Ами какво правят жените, когато мъжете свирят на тези инструменти? — попита Томек.

— Те трябва да напуснат малоката и да се върнат чак когато скрием на сигурно място свирките и барабаните.

Томек имаше желание да разговаря още, но видя, че нови пациенти вече чакаха за лекарски съвети.

Към обяд капитан Новицки и Хабоку се върнаха от лов.

— Не ви е провървяло много — каза Томек на приятеля си, като видя, че ловците разтоварват от лодката само един млад тапир и няколко птици.

— Имахме два тапира, но Хабоку даде единия на индианците от съседния род, на чиято територия застреляхме животните — обясни капитан Новицки. — Обичаят им е такъв, че ако убиеш дивеч на чуждо ловно поле, половината даваш — половината вземаш. Уж са диваци, но са много почтени и си имат ред.

— Трябва да си отбележа това — каза Томек. — А може би сте разговаряли за още нещо интересно?

— Подпитвах Хабоку за това-онова, но той не искаше да говори в гората. Боеше се да не ни подслушат и да ни нападнат великаните.

— Да не би наблизо да живее някое снажно племе? — попита Томек заинтригуван.

— Не бе, братле! Това са легенди, в които те вярват. Чак ме напуши смях, когато тоя храбър ловец Хабоку говореше сериозно за космати великани с две лица и лепкаво тяло. Уверяваше ме, че великаните нападали главно майки и деца и ги изяждали. Разправяше, че един от неговите прадеди дори бил хванал и убил такъв великан. Казваше също, че това можело да се направи само когато месецът е забулен или червен и е ниско на небето.

— Ще трябва при случаи да поговоря с него на тази тема. Това е интересна легенда.

Преди залез слънце всички жени се скриха в малоката. Това беше знак, че мъжете започват ритуалните обреди. Белите гости дискретно се дръпнаха настрана, но същевременно с любопитство поглеждаха към пристана за лодки, където се бяха струпали воините. Неколцина от тях извадиха от скривалището в гъсталака свещените рогове и барабани. Под техния съпровод Хабоку и още петима воини се изкъпаха в животворната река. Докато се къпеха, те триеха телата си с пенещи се като сапун растения. По този начин предците на племето, живеещи в глъбините на реката, щяха да им вдъхнат мъжество.

След това воините изпробваха издръжливостта си. Те се шибаха един други с пръчки, а накрая пъхаха ръката си в голяма калебаса с червени хапливи мравки. След изпитанията на мъжеството те обиколиха площада пред малоката, като биеха свещените барабани и надуваха свирките. След като скриха отново инструментите в храсталаците край реката, се запътиха към дома; по покана на старейшината на рода заедно с тях влязоха и белите гости.

Жените поднесоха вечерята, а когато тя свърши, мъжете насядаха на двата реда пейки, поставени едни срещу други, и започнаха традиционното пушене. Те държаха пурите с дървени щипци, краят на които можеше да се забива в земята. Няколко пури се предаваха от ръка на ръка. Всеки мъж си дръпваше по един-два пъти и подаваше пурата на следващия. Хабоку позволи и на жена си да поеме дим, което беше израз на голямото му доверие към нея.

По едно време Томек побутна с лакът приятеля си и прошепна:

— Дявол да го вземе, гледай! Носят чича… Не зная дали ще мога да я преглътна.

— Защо пък? — учуди се капитан Новицки. — Аз съм пил чича, съвсем приятно питие!

— Не си ли чувал как го правят?

— Е, как?

— Наистина ли не знаеш?

— Че да не съм местен пивовар! — възмути се Новицки.

— Слушай тогава! Първо размекват и изсушават корените от маниока, после ги стържат, пресяват ги през сито и ги слагат в пресата. Леко подпичат сухите грудки и ги правят на зърна. От тях изпичат малки маниокови сладки.

— Щеше да говориш за питие, а ми разправяш за сладки — възнегодува Новицки.

— Не ме прекъсвай! Точно тия сладки те сдъвкват в уста, а после изплюват в глинено гърне напоените със слюнка бучки и ги смесват с вода. Когато започне ферментацията, прибавят малко захарна тръстика и всичко това заедно ферментира в продължение на няколко дена.

— Прав си, сигурно слагат захарна тръстика, защото чичата е сладка — съгласи се Новицки.

— И ти наистина си могъл да я пиеш?!

— Какво си се заял за питието им?!

— Но то ферментира от човешката слюнка!

— А как да го правят, като не знаят друг начин? Не си ли забелязал колко чистоплътен народ са те? Мият си устата и зъбите след всяко ядене!

— Ти се шегуваш!

— Слушай, братле! Я не гледай коренчето, а цветенцето! Каквото не са видели очите, гърлото ще го преглътне гладко. Какви ли не деликатеси сме яли в различните страни. Забравил ли си как ми пробутваше захаросаните пиявици в Китайски Туркестан? Попаднеш ли между врани, ще грачиш като тях!