Вниманието на Томек привлече шаманът, т.е. магьосникът, който даваше „лекарски“ съвети на главния площад пред дома. Всяка общност в племето субео имаше свой магьосник и вярваше в свръхестествената му сила. Според индианците субео великите шамани-ягуари можеха да докарват силни ветрове, град, бури и мъгли, а също така да лекуват и да убиват. Томек поднесе на шамана няколко дребни подаръка. После дискретно го заразпитва за разните обичаи. Когато жрецът се разприказва, Томек намекна, че индианците субео се сдобиват с храна без особени трудности.
— Истина е — съгласи се жрецът. — Ние живеем в най-хубавите времена. Преди хората са гладували, защото е трябвало да се хранят само със соковете и кората на дърветата.
— Така ли? — учуди се Томек. — Аз мислех, че индианците познават маниоката от много отдавна.
— Заблуждавал си се, първите хора не са познавали друг вид храна освен соковете и корите на дърветата — отвърна жрецът. — Значително по-късно са се научили да отглеждат маниоката и другите полезни растения.
— А кой ги е научил?
— Това е станало така: веднъж един гладен, стар индианец вървял из гората и търсел кора за ядене. В гъсталака случайно попаднал на ауноку — дърво, което имало листа на растението маниока. Корените на маниоката висели над главата на индианеца, но той никога не бил виждал такова дърво и не знаел какво е родило то. Това дърво растяло на просека. Индианецът забелязал, че го пазели различни животни. Замислил се какво да прави. Тогава изведнъж се появил мъдрият агути 101 101 Агути — животно с гъста и лъскава козина, на цвят червеножълта с примес от чернокафяво. Гушата му е гола. Живее в Бразилия в поречието на Амазонка и в Източно Перу. Храни се предимно с плодове и семена на растения. Агути най-често се среща поединично; бяга бързо, когато е подплашено. Бременната женска изкопава дупка, постила я с мека козина и там ражда малките си.
. Старецът се учудил, защото агути започнал да яде корените, които висели от дървото. По онова време корените на маниоката нямали кора. „Какво ядеш?“ — попитал го старецът, а агути отвърнал: „Маниока.“ След това агути му казал хората да разчистят земя за обработване. Старецът извикал много индианци, а когато те подготвили полето, агути им казал да отрежат ауноку. Индианците го отсекли с каменни брадви. Когато дървото паднало, всички животни го наобиколили и започнали да ядат. Старецът видял, че всеки клон бил родил различни плодове. На един растели банани, на друг — захарна тръстика, на трети — батати, а на четвърти — туру, тоест отрова. Агути казал на индианците да отсекат по един клон и да ги насадят в полето. По този начин индианците се научили да отглеждат различни растения и вече никога не били гладни.
— Мисля, че и преди това не са били принудени да гладуват. В горите винаги е било пълно с дивеч — забеляза Томек.
— Да, но не са можели да го ловят! — възрази жрецът. — Първите хора не са умеели да боравят с оръжие. Едва Куваи 102 102 Куваи — митологичен култов герой на племето субео.
им показал как да ловят риба с въдица и ги научил да си служат с оръжието. Освен това някои животни изобщо не бива да се ядат. Например месото на ленивеца 103 103 Ленивците заедно с броненосците и мравоядите образуват разреда американски малозъби. В Северна Бразилия и Гвиана живее двупръстият ленивец. Дължината на тялото му достига 70 см. Козината му е зеленикава, а на муцуната — белезникава. Ленивците са едни от най-оригиналните американски животни. Обитават горите с богата растителност и се хранят с листа и плодове Обилната храна и лекотата, с която я намират, позволява на ленивците да водят спокоен, ленив живот. Те не трябва дори да се движат от едно място на друго. Благодарение на силните си, извити като куки нокти те могат, без да почувствуват умора, да прекарват по цели дни, увиснали на клоните. Могат да си въртят главата на 180°. Козината им е приспособена към висящия начин на живот; космите им растат от коремната част към гърба.
би направило човека много ленив.
— Вижда се, че индианците субео не ядат ленивци, защото от зори до мрак се трудят — пошегува се Томек. — Вашите жени цял ден не си почиват и дори момичетата работят.
— Едно време, когато жените имали свирки и барабани, те по цял ден не искали да вършат нищо, а само си свирели — обясни жрецът. — Тогава Духът се разгневил, взел инструментите от жените и ги дал на мъжете. Оттогава мъжете трябва да крият свирките и барабаните от жените, а когато някоя от тях ги зърне, трябва да бъде умъртвена с магия.
Читать дальше