Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

— Извинете, може да съм се изразил лошо, но не исках да обидя никого — смотолеви той.

— Сега знаем за какво сте дошли — обади се старейшината. — Трябва да се посъветваме. Утре ще ви дадем отговор.

Разговорът бе приключен. Белите хора излязоха от малоката и се запътиха към реката, където бяха разпънали за тях голяма палатка. Седнаха на брега край огнището.

Беше ясна вечер. Наоколо пееха хорове от цикади, от време на време се обаждаха гигантските южноамерикански жаби, които издаваха много характерни звуци, наподобяващи свиркане 100 100 Вид големи жаби, които живеят в Южна Америка. Предните крайници на тези огромни животни са много силно развити. Във водата се движат доста тромаво, но на сушата са бързи и пъргави въпреки тежката си конструкция. .

— Разговорът ни не свърши много сполучливо — обади се капитан Новицки. — Ще ни отрежат като нищо.

— На такова ми мирише — потвърди Уилсън. — Още докато Хабоку беше край Путумайо, на мене ми се струваше, че ни е обиден за нещо. Сега вече разбирам каква е била работата. Смятал е, че сме постъпили нелоялно спрямо Смуга.

— Сто умрели кита, днес аз също останах с впечатление, че той ви гледа накриво — провикна се Новицки. — Но ако вашите предположения са верни, този индианец трябва да е обичал нашия Смуга.

— Положението на Хабоку не е леко. Когато е тръгнал със Смуга на експедицията, той още е бил ерген, а сега има млада жена, която обича — намеси се Томек. — Не забелязахте ли колко често й подаваше от яденето по време на вечерята?

— Имате право, така постъпва само влюбеният индианец — потвърди Уилсън. — Отскоро са женени и тази девойка няма да го пусне сега за рискованата и дълга експедиция.

— Винаги съм казвал, че за моряка жената е като котвата за кораба — рече Новицки и въздъхна тежко. — Изглежда, че индианците субео като моряците прекарват по-голямата част от живота си в лодката. Те не бива да се женят.

— А мене самият ти ме придумваше да се оженя — пошегува се Томек.

— Нашата Сали е огън момиче! Мъжко момиче. Щом заговорим за експедиция, тя първа започва да стяга багажа.

— Трябва да й повторя твоите думи, сигурно ще се зарадва!

— Няма как, щом Хабоку ни подведе, ще тръгнем сами. Да пийнем по глътка ямайка. Нищо така не оправя настроението, както доброто питие! Чувал съм, че всички индианци имат слабост към чашката, но тия явно са въздържатели. Дори от тяхната си чича не дадоха на вечерята! Отворѝ една кутия консерви, от глад няма да мога да заспя.

— Във всекидневието си индианците субео не пият алкохолни напитки, но от време на време правят гуляи, на които всички се напиват до смърт — обясни Уилсън. — Те смятат опиянението за свещен ритуал.

— Чувал съм нещо за тези обредни празненства на южноамериканските индианци — каза Томек. — Като че ли подготовката за тия тържества продължава няколко месеца.

— Да, особено когато канят други родове — отговори Уилсън. — Само за приготвянето на чичата са нужни няколко дни.

— Индианците още се съвещават, в техния салон още свети — забеляза Новицки.

— Дано само решат нещо благоприятно за нас — отвърна Томек.

Малко след разсъмване старейшината на рода покани белите гости в малоката. В главния коридор на два реда пейки седяха всички възрастни мъже. Видът им беше тържествен. На главите си имаха мапени, т.е. корони от перата на червена ара, набодени върху сплит от влакна и шнур от маймунски косми. Високо на ръцете си носеха магически гривни, също украсени с пъстри пера, а на шията — огърлици, наречени пеперуди, от триъгълни сребърни плочки. Много от тях бяха окачили на ушите и на долните си устни кокалени или дървени украшения. Лицата и телата им бяха нашарени с червена боя.

— Гледай ги как са се нагиздили — прошепна капитан Новицки на Томек.

— Сигурно сега ще ни кажат какво са решили — измърмори Томек и гледаше неспокойно каменните лица на индианците.

Старейшината на рода посочи на гостите място на почетната скамейка близо до вратата и започна с официално предисловие:

— Чудни хора са белите. Казват, че отвъд голямата вода имали големи села с прекрасни, богати къщи, а пък идват при бедните индианци, отнемат им всичко, отвличат ги в робство и ги карат да вършат тежка работа. Преди да дойдат белите, индианците бяха толкова многобройни, колкото са дърветата в гората. Сега трябва много, много луни да плуваш по реката, за да попаднеш на индианско селце. Само малцина бели са приятели на индианците. Сеньор Смуга беше наш приятел. Той не даваше да онеправдават индианците субео, които работеха в каучуковите лагери, пазеше ги от лошите бели и от мелезите, които не са нито бели, нито индианци.