Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

— Дойдохте в добро време. Водата в реката намаля и рибата може да се лови с голи ръце.

— Потоците в горите са пресъхнали, при водопоите по бреговете на реката се виждат различни животни, лесно е да се ловува 99 99 Това е било през сухия период, който на тази географска ширина настъпва два пъти годишно: от октомври до декември и от февруари до март. Тогава плитките води са пълни с риба, а дивите зверове, търсейки вода, излизат по бреговете на реките. Сухите сезони са били време на ситост за коренните жители. — каза Томек, който винаги най-умело водеше разговори с местните жители.

Индианците го погледнаха малко изненадани. Учудиха се, че най-младият от гостите пръв взе думата в разговора. Уилсън веднага забеляза това и обясни:

— Сеньор Вилмовски е опитен ловец и отличен стрелец. С пушка той никога не пропуска целта. Бил е вече в много далечни страни. Там е ловил различни животни, които след това е разменял в своята страна за други предмети.

— Хващал ги е живи? — полюбопитствува старейшината.

— Да, той си има начини за това. Хванал е даже няколко живи ягуара.

Недоверчив шепот се разнесе сред индианците. Разговорът се водеше на португалски и Новицки, който по-добре от Томек знаеше този език, веднага му пошушна на полски:

— Покажи снимките с уловените животни…

Индианците смаяно разглеждаха тигрите, лъвовете, слоновете, носорозите и жирафите. Но най-голямо учудване предизвика снимката, на която Томек връзваше муцуната на една пантера, толкова подобна на ягуар. Индианците за миг забравиха за стоическото си спокойствие и оживени разменяха гласно бележки.

— И тук ли този бял човек ще хваща животни? — попита старейшината.

— Не, сеньор Вилмовски е пристигнал в Бразилия с друга цел. Тръгва с експедиция, за да намери сеньор Смуга или да отмъсти за него — обясни Уилсън. — Той именно е ръководителят на тази далечна и по всяка вероятност опасна експедиция.

Индианците все по-заинтригувани поглеждаха към Томек, който никак не се смути под техните проницателни погледи. Настъпи мълчание. Накрая Томек подхвана:

— Опитните ловци и воини от племето субео сигурно се чудят, че толкова млад съм станал водач на експедицията. Присъствуващият тук капитан Новицки, който притежава по-голям опит от мене, храброст и необикновена сила, заедно с мене ще бди за безопасността на всички участници в тая експедиция. Заедно ще търсим Смуга, защото той е наш добър приятел и при подобно положение би направил същото за нас. Смуга за мене е повече от приятел. Това, което мога, от него съм го научил.

Индианците с интерес разглеждаха Томек, който ги покори със скромността си. Томек почака малко и продължи:

— Чували сме от господин Уилсън, че индианците от племето субео са изключително храбри. Знаем също, че сте превъзходни следотърсачи и гребци. И за това дойдохме във вашето село. Помислихме, че може би прославеният Хабоку и няколко други воини ще пожелаят да дойдат с нас на тази експедиция. Какво ще ни отговорят воините от племето субео?

— Хабоку, ти беше със сеньор Смуга при Укаяли — каза Уилсън. — Знаеш защо отиде там той! Сега на него му е нужна помощ.

Индианецът го изгледа гордо.

— Хабоку има добра памет, не забравя приятелите на индианците — отговори той. — Но защо ти чак сега си дошъл при нас? Не беше ли ти приятел на сеньор Смуга?

— Никсън и аз искахме да тръгнем да го търсим, но братовчедът на сеньор Вилмовски ни разубеждаваше за доброто на Смуга. Твърдеше, че само опитният сеньор Вилмовски може да открие следите. Затова го чакахме да дойде — обясни Уилсън.

— А сега ще отидеш ли с тях на тази експедиция? — попита Хабоку.

— Не искат да ме вземат! Нито мене, нито Никсън. Качват, че няма толкова да им бъдем в помощ, колкото ще им пречим при издирването.

— Една стегната група по-лесно може да се промъкне незабелязано през войнствените племена в Гран Пахонал. Ще действуваме скрито. Затова предпочитаме да вземем няколко смели, добри следотърсачи — обясни Томек.

— Експедицията е опасна — каза Хабоку. — Кампите ненавиждат белите и чуждите индианци.

— Компанията „Никсън — Рио Путумайо“ е готова добре да заплати на индианците субео, които ще тръгнат с експедицията — намеси се Уилсън. — Цялото възнаграждение можем да дадем още днес.

Хабоку се усмихна презрително и отговори с въпрос.

— А твоята компания изчислила ли е колко струва животът на индианеца?

Уилсън почервеня и се смути.